Пламена Каралийска – едно същинско винтидж вдъхновение

Бих могла да кажа, че Пламена Kаралийска е очарователна, красива или специална. И всяко едно определение ще бъде истина. Но вместо това ще започна по друг начин: Пламена е вълшебна.

Тя има чудната способност първо да те омае, после да те разтопи, да те хване за ръка и накрая да те понесе някъде другаде във времето и пространство. Показва ти чудни светове, изпълнени с красиви дрехи, стари парижки кина и музика на Уди Алън.

Разказва ти приказки и те кара да мечтаеш за една отминала епоха... Докато неусетно си се пренесъл там... Тя е нещо много повече от дизайнер на корсети, сценограф или модел... Тя е същинска класическа красавица, дошла, сякаш с помощта на същата тази магия, в настоящето.

Ако съм ви заинтригувала, то ви каня да станете свидетели на срещата ми... разходката ми във въображението с нея. Сега!

Като за начало, можеш ли да ми разкажеш повече за себе си и с какво точно се занимаваш в момента?

Аз съм завършила сценография в Нов Български Университет и освен като студент - стажант по театрите, съм работила и около година в различни кино продукции, предимно като художник декори. Веднъж бях и реквизитор на терен. След това реших да специализирам предимно в костюм дизайн и моето хоби - правенето на аксесоари, воалетки и брошки.

За второто може да се каже, че ми трябва просто малко муза, свободно време и хубава музика... Това хоби ме подтикна да дойда в Париж и да започна да правя корсети, като под корсети имам предвид съвсем истински, стари корсети от 17, 18 и 19 век.

И в момента, общо взето, работя и уча в едно малко ателие в Монтмартр.

И има ли интерес към такива корсети? Кой ги купува?

Ами да - търсят се предимно за театър, кино и опера, което, така или иначе, е моята таргет зона, тъй че може да се отговори положително.

Но, ако говорим за частни клиенти, отговорът би бил отрицателен. Има и частни поръчки, но са голяма рядкост, тъй като и изработката на подобен истински корсет струва много и не е нещо, което всеки току тъй си позволява.

Снимка: Личен архив

Всъщност, най-голямо поле за изява на такива дрехи има във висшата мода. Там много често се търсят корсети за определени колекции. Например, моята преподавателка е правила корсети и кринолини по специална поръчка за Висша мода колекции на Alexander McQueen, Christian Lacroix, Yoji Yamamoto и още много други прочути модни къщи.

Това звучи като сбъдната мечта. Работата ти в момента означава ли, че си намерила амплоата си във Франция и смяташ да се развиваш и твориш там?

Бих казала да. Практически, още съм много прясна във всичко това, но в сърцето и главата ми, любовта към тази сфера винаги е присъствала ярко, затова и някак нещата се случват адски естествено. Мисля, че шансът вече е на лице, това на което се надявам е и да имам късмета да се развия качествено.

Снимка: Димитър Драганев

Бих останала да творя тук, тъй като възможностите за реализация са неограничени и, ако човек не се заблуждава от изкуственият блясък на ''Гламур"- а (Под името „Glamour" е известна цялата бляскава епоха на изкуството, лайвстайла и модите от първата половина на миналия век Glamour е и цялото висше общество по времето. - б.ред. ) , може да осъзнае, че всичко това е само на една ръка разстояние стига да знаеш къде и как да търсиш.

Какво имаш предвид под „изкуствения блясък на „Гламур"-а?

Имам предвид, че понякога хората позволяват на блясъка и славата да замъглят нормалните им възгледи и така някак изкуствено се създава една психическа бариера между т. нар. ''обикновени'' и ''известни'' хора... Което колкото и да е глупаво, всъщност е често срещано, особено в град като Париж, където гламура е издигнат в култ. Това, което исках да кажа е, че всичко това всъщност е много достъпно, когато не го взимаш прекалено на сериозно.

И като заговорихме за Glamour, ти си известна с влечението си към тази епоха - имам предвид времето от началото до средата на миналия век: времето на класическите кино икони, алените устни, pin up къдриците и суинга... Как се запали?

Още от малка обичам и мечтая за тези времена. За тази моя слабост е отговорен дядо ми, който е голям джазмен и още в младините си е свирил тайно в джаз група. Когато от 5-6 годишен растеш под звуците на 40-те и 50-те, в един момент е неизбежно да не започнеш да развиваш принадлежност и носталгия към тези красиви времена. След това за мен дойдоха и класическите кино шедьоври от тази епоха и така постепенно се омагьосах напълно.

Снимка: Личен архив

"Класическа красавица" значи не само красива прическа и грим, а поведение, осанка... Можеш ли да подшушнеш някаква рецепта на всички съвременни момичета, които - като теб - обожават този имидж и искат да се впишат в него?

Според мен, най-важно е да излъчваш красота отвътре, колкото и клиширано да звучи... Да бъдеш много естествена, но и същевременно да качиш женствеността си на пиедестал, за да може тя да изгрее в пълния си блясък. Оттам нататък, логично следва и поведението на една такава жена да бъде винаги леко закачливо, в малка доза наивно, много положително и никога арогантно.

Класическите красавици от тези времена притежават усмивки от злато и неустоим чар, те са истински жени - емоционални, с въображение, на моменти дори леко глуповати по женски, но никога твърде самоуверени и груби. Крехкостта е нещо на изчезване в наши дни.

А, може ли да обясниш що е то пин-ъп момиче? Разгледано в днешен, субкултурен аспект?

Ако трябва да бъда честна, аз не харесвам много съвременната, масова интерпретация на пин-ъп стила... Малко пошла и груба ми се струва. Както ти сама каза, не е достатъчно само да имаш червено червило, прическа и токчета. Днешните пин-ъпи са малко остри, липсва им захарта. Липсва игривият ''наивен'' поглед, женствеността, закачката. Сега са модерни момичетата тип ''Suicide Girls''.

Може да се каже, че това е ню уейва на пин-ъп културата и в такъв случай аз категорично държа да съм от олд-скуула, хаха.

Това е също като музиката, също като суинга и нео суинга.

Тези разсъждения ми напомниха на новия филм на Уди Алън - „Полунощ в Париж" - там много закачливо се намигва точно към тази тема: как хората таят носталгия по миналото и винаги си мислят, че миналото е по-хубаво, независимо от коя епоха са те.

О, да гледах го. Филмът много ме вдъхнови да откривам историята на всяко възможно парижко ъгълче... И най-вече на старите кино салони, като например (леко отклонение), но си струва: има едно много старо кино кино на име La Pagode - приказка в буквалния смисъл...

Построено е по модел на китайска пагода като любовен подарък за една жена от нейния мъж (собственикът на времето на Bon Marche). Tъй като тя е имала афинитет към тази култура той построява тази "вила" като подарък за годишнината им... Глупавата жена обаче го зарязва за друг малко по-късно, след което пагодата се превръща в кино. Невероятно красиво е! Препоръчвам го на всички, които искат да посетят Париж.

Снимка: Личен архив

За пръв път се натъкнах на името ти покрай бутика за дрехи Vintage Sofia. Там ти си дизайнер и модел на собствените си дрехи. Продължаваш ли да се занимаваш и с това начинание?

Участвам като модел на дрехи и с направени от мен аксесоари и воалетки, но всичко останало там е дело на Илка Пейчева.

Моите дизайни засега се разхождат предимно върху мен. Измислям повечето си рокли и рядко купувам, не само защото трудно намирам точно каквото искам, а и така по-лесно намирам неща съобразени с морфологията ми. Много обичам т.нар. ''кока-кола'' силует.

С две думи, не просто продължавам, ами по-скоро тепърва ще развивам това начинание... Слабостта ми е костюмът.

Снимка: Димитър Драганев

Стил "Коко Шанел"?

Костюмът от всички епохи, бих казала! Но ако трябва да обрисувам и изразя себе си чрез дизайнер бих казала по-скоро Dior.

Обожавам Шанел, но нейната естетика не отговаря точно на моята персона :)

Какво слушаш в момента?

Точно в момета „Swing Lullaby'' на Уди Алън и неговия New Orleans Jazz Band.

Излишно е да питам тогава по какви музикални стилове си падаш или...?

Ами, всъщност музикалният ми вкус е изключително еклектичен. Но, разбира се ,харесвам предимно рокендрол, джаз, суинг, блус. Но освен това много харесвам ню уейв, брит, малко траш метъл... Любимият ми музикант е Дейвид Боуи.

А, какво би пожелала на всички читатели и фенове на Винтиджа?

Пожелавам на всички, пленени от Винтидж културата, да инвестират повече в мирогледа си, отколкото във външния вид... А в крайна сметка едното неизбежно води до другото.

Снимка: Личен архив