Момчетата от розовите небеса

За пръв път чух името (или по-скоро прекрасните, дълбоки, красиви гласове) на Southwick случайно, както си минавах покрай джаз сцената на тазгодишния Spirit of Burgas.

Спрях се, нямаше почти никой. След по-малко от половин час, цялата обширна поляна вече се пръскаше от хора, минали случайно и решили да останат и да послушат това изненадващо и толкова фънк-груув изпълнение.

Няколко месеца по-късно се срещах с момчетата отново, направили още няколко живи участия, един съвместен концерт със супер талантливата Рут Колева и пуснали видеото към пилотния си сингъл „Pink Skies".

Ето какво ми разказаха Божидар Василев (тромбон, вокал) и Денис Попстоев (алт саксофон), които ми споделиха това-онова за философията си за толкова позитивното си отношение към живота, което е извор и на позитивната им музика...

Запознайте се и вие...

Снимка: Добрин Кашавелов

Единственото, което знам за Southwick е, че това е името на едно градче в щата Масачузетс, САЩ. Какво е общото между него и вас? Защо решихте да се кръстите така? Има ли думата друго значение?

Боби: "Southwick" всъщност е парче на един от идолите ни – Maceo Parker. Хареса ни, защото парчето е една от фънк класиките, макар да е по-известно като „Shake everything you've got".

Само големите фънк фенове знаят истинското му име. Харесва ни как звучи, а и който ни свърже с него, може да добие представа за нашите вдъхновения.

Денис: Southwick за едни може да е град, за други – песен, за трети – група. За нас е общата ни философия и отношение към живота.

Снимка: Димитър Варийски

И като заговорихме за философия, всяка група има своите послания: някои социални, някои – политически, някои – глобалистични. Какво е вашето? Какво искате да кажете на хората?

Боби: Нашето послание е по-скоро свързано с душите на хората. Искаме да ги накараме да се усмихват, да танцуват, да оценяват малките неща, да обичат себе си и другите около тях. Може би това е и причината да имаме само 1-2 бавни парчета. „Баладата" ни „Pink Skies" не е и много балада. Не става дума за разбито сърце, а за въпросите, които всеки си задава...

Денис: Фънкът е изцяло позитивна музика. Това е пряко свързано с посланието ни, че колкото повече хора гледат от светлата страна на нещата, толкова по-добре за всички нас. „Life can be so sweet on the sunny side of the street" (Животът може да е толкова сладък, ако си застанал от слънчевата страна на улицата – б.ред.).

Снимка: Димитър Варийски

Освен тази строфа, има ли има ли стих от ваша песен, която най-точно изразява вашето послание?

Боби: Да, има: „You! Ya you! Shake your shoulders...You! Ya you! Girl! Shake your booty..."

Денис: Според мен е: „I've got the power in my soul, I've got the power..."

Вие сте млади, но доста талантливи музиканти. Ражда ли се човек, според вас „влюбен" в своето призвание, или любовта към дадено изкуство се оформя с времето? При вас как се получи?

Боби: Смятам, че човек се ражда с определен талант/ таланти. Но те се оформят с времето. Зависи главно от музиката, която се слуша в семейството и компанията на всеки човек. Това е и причината много хора да слушат чалга – такава е средата. Но ако поискат, могат да го променят. Просто трябва да чуят колко велики музиканти има по света и какво правят. Комерсиалното не е лошо, определено. Просто у нас комерсиалното е пари без покритие, без продукт, без значение за нищо друго. Бионсе, например, е слушана навсякъде, всеки я знае. И да, тя прави много пари. Но повечето й парчета са феноменални. Шоуто й, според мен, е най-доброто в света.

Денис: Всеки има призвание, въпросът е дали ще поеме в правилната за него посока, за да го развие и превърне в стойност. А за това се изисква характер, усет и истинско желание. Или ги имаш, или – не. Ние отдавна сме открили призванието си и работим за него. Опитваме се да проявяваме характер. Доверяваме се на усета си и вярваме, че след време всичко това ще даде резултати.

Снимка: Добрин Кашавелов

А защо решихте да сформирате група?

Боби: Денис и аз слушахме много Maceo Parker... Свирим заедно от много време, свирили сме на улицата, пак заедно. В един момент почнахме да свирим по клубове и двамата. Бяхме в различни формации, но като джамихме заедно хората казваха, че звучим страхотно. Решихме да направим заедно банда. Това, че сме най-добри приятели улесни нещата.

Денис: Направихме банда, защото така по-добре изразяваме себе си и това, което искаме да кажем и покажем.

Работите с Рут и някои от най-популярните музиканти на соул сцената у нас, пък и не само. Как осъществихте контакт с тях? Как решиха да си сътрудничат с вас?

Боби: Рут е един прекрасен артист. Свирихме заедно на едно парти март месец тази година. После се засякохме и на Spirit of Burgas. Почнахме да си комуникираме по-често и се харесахме като изпълнители. Тя ми направи подарък като дойде да изпее две парчета на рождения ми ден, който празнувахме с лайф на SOUTHWICK в Radio Cafe. Тогава всички забелязаха, че заедно си отиваме много и ето – общият ни концерт не закъсня и е вече факт, а общото ни парче предстои да бъде издадено.

Денис: Контактът в музикалните среди идва от само себе си. Музикантите се срещат и почват да комуникират на техния си език. Да откриеш някой, който има общи виждания за музиката с теб, е достатъчно вдъхновение. Оттам-нататък, за съвместните проекти получаваме факсове...

На 18-ти ноември ви предстои да направите благотворителен концерт за I Can Too. Кой ви въвлече в тази идея и организацията?

Боби:З авлече ни най-вече каузата. Това е кауза, която работи само и единствено БЕЗВЪЗМЕЗДНО и помага на деца в нужда. След като имаме възможност да помагаме, защо не? Според мен I Can Too е една от най-добрите благотворителни каузи в света. И определено е организация, с която българите можем да се гордеем!

Човекът, който ни свърза с I Can Too и прави адски много е Данислава Тошкова. Ако не беше тя, сигурно нямаше да съществуваме още.

Денис: Преди малко ни попитах за посланията. Това е нашето социално послание: И АЗ МОГА! А мотото ни е: „What we play is happiness. U Can Too!" („Това, което свирим, е щастие. И Ти Можеш!")

Снимка: Studio Proto

Какво или кой е вашето вдъхновение?

Боби: Определено Trombone Shorty ми е най-големият идол. Shorty, Maceo Parker, Fred Wesley, Wycliffe Gordon,Wynnton Marsallis, Prince, Marcus Miller и много други...

Денис: И най-вече JAMES BROWN!

Назовете трите думи, които ви описват най-добре.

Боби: Щастие, groove, музика.

Денис: Фънк, емоция, свобода.