Unni Løvlid: Приказка от Скандинавия

Често наричана „новата Бьорк", Unni Løvlid е един от най-известните музиканти в Норвегия.

Зад гърба си има стотици участия в мултинационални проекти от цял свят, студийни записи в различни жанрове и концерти на престижни форуми. У нас тя ще дойде на 3 декември, за да представи RITE - експериментална ambient електроника и „стъклена" акустика, в съчетание с изключителната си вокална техника.

Свързахме се с нея малко преди предстоящото й участие на Sofia Vocal Fest и я помолихме да ни разкаже малко повече за себе си, за страхотната музика, която прави и нещо за магическите северни скандинавски земи.

Вижте какво ни сподели тя...

Как реши да се занимаваш с музика?

Първо започнах да пея в детския хор в Хорниндал (малко градче в Норвегия – б.ред.). Дядо ми свиреше на хардангер фидъл (вид норвежки струнен инструмент, подобен на цигулка – б.ред.) и ми го даде, когато бях около десет-годишна. Мисля че винаги съм знаела, че ще се занимавам с музика, но когато се захванах професионално, вече бях навършила 15.

Музиката ти е доста сложна и специфична като изпълнение и звучете. Би ли могла да я опишеш като стил и звучене?

Често чувам хората да говорят, че главно влияние върху музиката ми оказва фолклорът. Аз обаче съм работила с доста различни музиканти като Frode Haltli, Terje Isungset и т.н., и винаги съм се стараела да включвам елементи от техните разнообразни влияния и вдъхновения в собствената си продукция.

А звученето на музиката, която правиш типично ли е за скандинавската сцена или се определяш по-скоро като иноватор?

Ами, и двете. От една страна, музиката, която правя презентира самата мен, но от друга, смятам, че когато я чуеш някак си можеш да познаеш, че съм скандинавка. Тишината, музикалните картини в звученето – всичко това е доста типично за скандинавската музика.

А какво те вдъхновява?

Хората, музикантите, различните артисти, художниците, книгите, животът като цяло...

Първото нещо, което чух за теб е, че ти си новата Бьорк. Знаеш ли, че хората те сравняват с нея? Какво мислиш за това?

Ами, не съм много сигурна защо ме наричат така, може би заради сходните музикални композиции, които и двете правим на концертите си. Също така, и двете сме от северни държави и смятам, че човек лесно би могъл да разпознае природата и културата на всяка от страните ни в музиката ни. Лично аз се възхищавам на работата й от все сърце и смятам, че е фантастична.

Ти живееш в Осло. Можеш ли да разкажеш каква е атмосферата там по това време на годината?

Всъщност, точно в момента съм на турне по западното крайбрежие на Норвегия и вън бушува снежен ураган! Ужасен студ е, но вътре е топло и уютно и се надявам до утре времето да се е оправило, за да мога да се върна в Осло със самолет, хаха.

Религиозна ли си? Би ли ми казала какви са твоите лични вярвания?

Вярвам в човека. Че всички ние сме важни и значими, че трябва да уважаваме ближните си, че трябва да се стараем да разбираме чуждата гледна точка и да правим деня на другия по-добър...

А кой е най-паметният момент от кариерата ти досега?

От 2000 до 2005 година правих един проект в югозападен Китай заедно с музикантите от група Dong-people. Тези хора и музиката им наистина ме трогнаха. След време те ми дойдоха на гости и заедно тръгнахме на турне първо из Норвегия и после в Китай.

А има ли момент, който можеш да опишеш като „незабравим"?

О, не знам, има толкова много неща и моменти. Лесно би било да се каже, че това е моментът, в който станах майка и т.н., но аз по принцип помня малките неща, като например тортите, които баба ни ни правеше, мирисът на първия зимен ден, усмивката, когато най-много съм се нуждаела от нея, чувството на принадлежност.

Би ли ми разказала някоя известна норвежка приказка или легенда?

Високо в планината живяла една девойка на име Хулдер. Това била най-красивата жена, която можеш да си представиш и всички мъже, които я зърнели, незабавно се влюбвали в нея. Но в нея имало нещо странно – тя имала кравешка опашка. И всъщност била изключително опасна. Ако била в лошо настроение, тя изкушавала пътниците с неземния си глас и ги затваряла в планината си завинаги. Казват че живее там и до днес, така че – внимавайте. Ако видите сама в красавица в планината, огледайте се за кравешка опашка и бягайте далеч.

Какво ще кажеш българските си фенове и на онези, които нямат търпение да чуят музиката ти за пръв път?

Отворете съзнанието си и ушите си и дишайте. Нямам търпение да се срещнем!!