Петър Стойчев - баща, съпруг, велик спортист и благодетел

Не са много хората в България, които успяха с усилие и упоритост да прославят страната ни и да сбъдват мечтите си, без това да ощетява други. Плувецът Петър Стойчев е един от тях. Спортистът завоюва почти всички възможни титли в своята дисциплина и продължава да плува с огромна страст и хъс. Наскоро той стана татко на второто си дете и доказа, че семейството и работата все пак могат да вървят успоредно. И като всеки горд баща Стойчев обърна поглед и към самотните деца – без покрив, семейство и дом. Петър е част от програмата на УНИЦЕф „Благодетел“, която набира средства за всички изоставени малчугани и се стреми да им осигури един по-добър живот, който заслужават. Какво го мотивира да се включи в нея и какви цели си поставя за в бъдеще, ще научите от самия него.

Наскоро стана баща за втори път, вълнуваш ли се?

Това е най-важното събитие за мен тази година. Не е тайна, 2011-та беше много успешна година за мен в професионален план и с раждането на сина ми, тя става една много специална и много запомняща се година и в личен план.

Семейството или кариерата са на първо място в живота ти?

След толкова години по-лесно бих казал, че семейството вече минава на челни позиции.

От толкова тренировки и подготовки остава ли ти време за семейството?

Винаги съм съвместявал двете неща. Ожених се преди 4 години и първото ми дете е на 3 години и 9 месеца. Семейството ми винаги е било приоритет за мен и винаги съм се стремял да споделям максимално свободното си време с него.

Би ли искал децата ти да следват твоите стъпки?

Бих искал децата ми да бъдат хора, полезни на обществото, да се занимават с нещо, което им доставя удоволствие. Не бих им позволил да си губят времето, като стоят пред компютъра или ходят по кафета. Ще се занимават или със спорт или със изкуство или с каквото на тях им харесва.

Какво точно за теб е плуването?

До този етап в моя живот плуването за мен е всичко, което имам всичко, което съм постигнал в този живот. Не е тайна, че плуването ми даде много. Даде ми възможност да обиколя целия свят и да се запозная с хора от различни континенти. Даде ми възможност да бъда пример за много млади спортисти и техните родители. Плуването е моят начин на живот до момента.

С годините страстта ти към този спорт не намалява ли?

Не бих казал. Аз имам още цели, които искам да постигна. Сега съм си поставил за цел да се концентрирам върху Олимпийските игри следващата година.

Подготвяш се за Олимпиадата догодина, мислиш ли, че ще успееш да завоюваш жадуваната Олимпийска титла?

Не си поставям такива цели. Моята първа стъпка е да се класирам за олимпиадата, което предстои юли месец следващата година. След това, ако успея да го направя, ще се радвам на едно прилично класиране, но не бих коментирал, че ще спечеля златен медал.

Мислил ли си да опиташ да подобриш собствения си рекорд за преплуване на Ла Манша?

Не е необходимо, защото моята идея беше не само да поставя световен рекорд, но и да бъда първият човек, който е преплувал Ла Манша за по-малко от 7 часа.

Освен Олимпийската титла, има ли нещо друго, което още не си постигнал, а мечтаеш да имаш?

В професионален план мисля, че това е най-големият връх в една спортна кариера и това е основното, което стои пред мен – да се класирам и да участвам на Олимпийските игри в Лондон следващата година. Искам да дам максимума от възможностите си.

Докога мислиш да се състезаваш?

Олимпийските игри в Лондон, ако успея да участвам, ще дадат отговор на този въпрос. Резултатът ми там е решаващ.

За какво друго ти остава време?

Намирам време за всичко, което е полезно и интересно за мен. Пак казвам семейството е приоритет, след това остават срещите и моментите с приятели. Опитвам се да степенувам нещата, така че да бъда полезен на близките си.

Участваш в програма БЛАГОДЕТЕЛ на УНИЦЕФ България? Какво те мотивира да станеш БЛАГОДЕТЕЛ?

Нещата, които ме мотивираха за това са много. Най-основното обаче, е мисълта, че може да осигурим по-добро бъдеще на децата, защото програмата за редовно дарителство БЛАГОДЕТЕЛ на УНИЦЕФ цели да подпомага реализацията на децата в България и по света. Защото всички деца са еднакви, независимо от възраст, цвят на кожата, произход. Всяко дете заслужава да живее в семейство и да има достъп до образование, да расте здраво.

Как помагаме на децата, като станем БЛАГОДЕТЕЛИ?

Аз лично съм БЛАГОДЕТЕЛ и се надявам да мотивирам и други колеги, приятели и хора от обществото в България да станат БЛАГОДЕТЕЛИ. Надявам се броя на тези хора да се увеличава непрекъснато, защото само така ще направим повече деца в България и света щастливи. Защото кой е най-големият успех, знаете ли? Това е щастието да видиш усмивките и успехите на децата.

На всички е ясно, че се намираме в криза. Би ли напуснал България? Защо?

Нямам намерени да напускам България, въпреки че в момента тренирам в чужбина по обясними причини. Но моето желание и моите амбиции са да живея в България. Но ако не успея да се интегрирам и ако не успея да намеря поприще, в което да бъда полезен, чак тогава бих помислил за вариант да напусна страната.

Получаваш ли тук необходимото уважение като един от най-достойните родни спортисти?

Няма мерило за това, но все пак мисля, че получавам нужното внимание. Не мога да кажа, че съм изключително разпознаваем или че съм много популярен. Аз мисля, че хората, които се интересуват от клубния спорт ме разпознават.

Вярваш ли в чудеса?

Аз съм по-скоро реалист. Затова мога да кажа, че не вярвам в чудеса.