Последният път, когато се засякохме с Жорж, беше на модно ревю. Разбрах че той се готви да участва в Евровизия и си казах, че е крайно време да се видим пак, за да си поговорим отново за музика, шоубизнес и Стар Академи.
Той все още е така усмихнат, но месеците упорита работа след края на Академията са го направили по-улегнал. Но е все така слаб. Да се бориш с българските entertainment предизвикателства си е изтощаваща работа.
Очаквах разговорът ни е да е много положителен, но „завихме“ към нетолкова приятната тема, че колкото и талантливи музиканти да имаме, като че ли все още е далече моментът, в който ще можем да наречем ставащото у нас „индустрия“.
Въпреки всичко успяхме да излезем от дълбокия песимизъм и стигнахме единодушно до извода, че когато човек силно иска нещо, прави всичко възможно, за да го постигне.
Къде се изгубихте? Въпреки че някои от вас направиха парчета, като че ли много малко се говори за вас. Клиповете на участниците във френската Стар Академи например, се въртят денонощно по музикалните канали.
Не сме спрели да пеем. През целия декември имахме участия, въпросът е, че е трудно да се намеря пари за клипове на 15 човека.
Хората смятат, че не правим нищо, защото не ни виждат по телевизията. Не би било възможно всички едновременно да направим клипове и парчетата ни да станат хитове. 15 нови изпълнители в българското пространство са прекалено много.
Сигурен съм обаче, че всеки от нас ще намери своето място и ще прави музиката, която харесва.
Какво ново около теб?
В момента довършвам първото ми самостоятелно парче, с което много искам да участвам в Евровизия.
Надявам се да има възможност да направим и клип, макар че намирането на средства за качествен клип е трудна задача.
Разкажи повече за парчето?
Казва се „Частица от моята душа“, текстът е на Яна Лазарова, а музиката е на Deep Zone Project.
Аз си го харесвам много, направих го с много настроение и желание, надявам се да се хареса на всички.
Мина много време от края на на шоуто. С какво се промени животът ти?
Сега имам много по-малко свободно време. Ходя на работа, опитвам се да ходя редовно и на лекции, което е малко трудно.
През останалото време се опитвам да предвижа музикалната си кариера напред, което се оказа не толкова лесна задача.
Не се ли ядосваш малко, че звездното бъдеще, което ви обещаха, се размина малко с реалността?
Никой не ни е обещавал световна известност след края на играта. Аз самия не влязох в Стар Академи с „голямата кошница“ както се казва.
И преди се занимавах с музика и сега. Разликата е в това, че сега съм по-наясно с механизма на музикалния бизнес.
Няма начин един продуцент да се погрижи за кариерата на 15 души, особено у нас. Всеки от нас търси начини да се справи сам.
Виждате ли се останалите колеги от Академията?
Да, с повечето от тях се срещаме често. Говорим си за музика, за това кой до къде е стигнал с неговото парче, клип, проект.
Какво мислиш за пробива на румънски и украински изпълнители на световната музикална сцена, не е ли време и от нас да излезе нещо такова?
Това, което имат те, а ние нямаме, е добър продуцент. Човек, който да има възможността да инвестира в млад музикант или група и способността да го направи известен.
Много ми се иска да правя музика в Швеция. Там има страхотни професионалисти, които усещат настроенията на публиката и правят парчета, които стават хитове само за една нощ.
Кой мислиш, че ще победи в „битката“ между чалгата и поп-музиката?
Не смятам, че това е чак битка. И за двата типа музика има публика. Чалгата е така популярна, защото е лек жанр, който хората обичат да слушат, за да се отпуснат. Като прибавим и клиповете, става ясно защо 80% от хората у нас слушат чалга.
Поп-изпълнителите ни все се опитват да направят парче, с което да покажат, че са добри музиканти и певци.
В това няма нищо лошо, но имаме нужда и от песни, които да слушаме само за разтоварване.