За тинейджърските ѝ години: „Повечето хора ме смятаха за странна. Не съм имала много приятели, а може да не съм имала и никакви. Но това се оказа добро нещо в крайна сметка, защото когато не си популярен, не е нужно да имаш интензивен социален живот, но пък имаш повече време да се съсредоточиш върху бъдещето си. За мен това бъдеще беше да дойда в Ню Йорк и да се превърна в истински артист, който може да се изразява свободно и да бъде заобиколен с подобни смели хора.“
За осиновяването на сина си Дейвид от африканската държава Малави: „Това е опит, който ми отвори очите за много неща. Мога да приема, че хората ме осъждат за това, че симулирам мастурбация на сцената или че говоря публично за секс и дори че целувам Бритни Спиърс. Но да ме съдят затова че се опитвам да спася живота на едно дете, не е нещо, за което мислех, че ще бъда наказана. Приятелите ми се опитаха да ме развеселят като ми казаха, че всяка жена минава през родилни болки, за да се сдобие с дете, а моите болки бяха от друго естество. Във всеки случай минах през това и отново оцелях.“
За своя избор на професия: „Ако не мога да бъда смела в работата си или в начина, по който живея живота си, тогава аз наистина не виждам смисъл да бъда на тази планета.“
За Ню Йорк: „Този град не ме посрещна с отворени обятия. Първата година бях отвлечена и изнасилена на покрива на една сграда. Похитителят ми ме влачеше до там, опрял нож в гърлото ми. Освен това три пъти обираха апартамента ми. Аз бях упорита и настървена за оцеляване, но наистина ми беше трудно и бях много самотна.“
Вижте снимките на Мадона в галерията ни!