Сантра и Кристо ще щурмуват Щатите с парчета на български

Най-сексапилният роден дует в "летен" разговор за "силата", Щатите, задокеанската авантюра на Сантра, Кристо и "поддръжката" и още някои неща

Летен следобед, срещата е на открито в столично заведение. Летен, ама само според календара. Духаше като за световно и откровено си беше студено.

Кристо дойде пръв, с розов суичър и къси панталони, не знам как не умря от студ.

Сантра закъсня, но звъня четири пъти по телефона, за да се извини и за да каже „Идвам“, а ние с Кристо си говорехме за обучението в Щатите и за това как той се е почувствал като Хари Потър при пристигането си в Хогуортс.

Ако се чудите дали има истина във филмите, да, всичко е точно така. Има братства, в които влизаш след неколкомесечни унижения, има спортна зала, която е малко по-голяма от националния ни стадион, сам избираш какви предмети да учиш и управата на колежа прави всичко възможно да развие таланта ти.

Всяка година идва по една известна група ( тази, която е събрала най-много гласове сред колежаните) и изнася безплатен концерт в училището.

Кристо и колегите му от специалност „Театър“ пък ходят редовно на Бродуей, където гледат не кой да е, а Ал Пачино и Снууп Дог да играят на сцената пред тях.

Точно преди съвсем да позеленея от яд, че Там е по един начин, а Тук- по съвсем друг, Сантра се появи, избрахме заедно най-закътаната маса и леко се надвиквахме с вятъра за това, което се случва около тях, новия сингъл „Сила“, какво е мястото на жените и защо нямаме все още наш изпълнител, пробил навън.

Разказвайте подробно за Румъния. Концерти, класациите, всичко...

Сантра: Още не сме пораснали до там, че да правим концерти, но песента ни върви много добре в класациите и сме много щастливи, че успяхме да пробием там.

Четох по някакви форуми коментари от рода на „Кога Румъния стана чужбина и що за успех е това“, но аз лично смятам, че съседите ни са по-напред от нас в почти всяко отношение, особено музикално и наистина си е успех да пробиеш на място, откъдето са Моранди, Акчент и т.н.

Кристо: Още повече, че песента е на език, който те не знаят, което прави успеха още по-ценен.

В последно време има една такава тенденция в Европа да се слушат парчета, които не са на английски. Явно хората вече са изморени от американското влияние и им се иска да слушат различна музика, без значение дали разбират текста или не.

Горе-долу същото е и с рапа. Имам приятели американци, които са ми казвали, че не разбират всичко на рап песните, които уж са на английски.

Учили сте заедно, приятели сте от много време. Поддържате ли връзки със съучениците си? Те какво мислят за това, което правите?

С: Виждам се с хора, с които сме учили заедно, но не сме така близки, както сме с Кристо. Като цяло казват, че нашите неща им харесват, дано да са искрени.

К. Правило ми е впечатление, че хората не се радват със сърцето си на успеха на другите, колкото и близки да са им те.

Аз почти изгубих връзка със съучениците си, защото съм далеч.

Но пък в Щатите намерих супер добри приятели, които дори дойдоха на собствени разноски да се снимат в новия ни клип „Сила“, за което съм им страшно признателен. Радвам се, че от връзката ни се получи нещо градивно. Както стана със Сантра.

А как изобщо започнахте да правите музика заедно с Кристо?

К: Бях във ваканция, естествено й се обадих на Сантра да се видим, забавляваме се много заедно. Спонтанно решихме да направим нещо заедно - тя си имаше кариерата тук, аз там се занимавам с брейк и просто се събрахме.

Като казахте брейк, представянето на Electric Force Cru в клипа ви „Аз и Ти“ много прилича на паркур, който стана супер известен след Hung Up на Мадона?

К: Идеята на клипа беше да се танцува брейк на покрива и просто така се е получило, че прилича малко на паркур.

Колкото до клипа на Мадона, има честта да познавам един от брейкарите в клипа, защото сме се засичали по брейк състезания в Щатите.

Там има момчета, които са страшно добри в това, ходят по състезания и се снимат непрекъснато в клипове.

Изобщо в Америка се прави всичко възможно за откриването и развиването на талантите, без значение в каква област са, но там има адски много пари и нещата стават много по-лесно, отколкото тук.

Това, че нещата там се получават по-лесно, не ви ли изкушава да опитате да пробиете и в САЩ?

С: Решили сме да отидем в края на година в САЩ и да докажем, че български изпълнители могат да направят концерт там, различен от „българи пеят пред българи“. Искаме да покажем, че става дума не за пари, а за много усилена и целенасочена работа. Повече не мога да кажа за момента.

Определено ще ми е интересно, никога не съм била в САЩ. Той ми разказа супер яки неща, с момчетата, които дойдоха оттам за клипа се разбирахме много добре (тук Кристо се усмихна многозначително с репликата „С някои повече от добре“, а аз решавам да не разпитвам за неща, които стават ясни и без думи) и се надявам да успеем.

Сантра, след парчето със Спенс, се загуби за доста време. Къде беше?

С: Учех. (смеем се, но тя наистина си е учила). В един момент се разочаровах от начина по който тогава беше устроен шоубизнеса у нас. Не ми харесваше начинът, по който протичаше целия процес- от писането на музиката до концертите.

Не ми харесваха участията, имаше един таван, над който просто нямаше как да преминеш.

Това означава ли, че сега нещата са по-различни и отново ти е приятно да се занимаваш с музика тук?

С: Условията малко се промениха, макар още да се смята, че трябва да се правят концерти на всяка цена, където и да е.

И двамата с Кристо сме на мнение, че е много по-добре да не се показваш навсякъде, а да правиш концерти, които да си заслужават. Да заложим на качеството, а не на количеството.

Не мислите ли, че хип-хоп изпълнителите са прекалено малко. Реално погледнато, има 4-5 групи, които правят такава музика у нас, в момента. Преди бяха повече, но някои замлъкнаха от известно време.

К: Колкото повече, толкова по-добре. Така има конкуренция и жанра се развива. Само и единствено, ако всички гледат в една посока и преследват една цел. Тук има страшно много талантливи хора, които, ако не се плюят един друг, а насочат усилията си в една посока, няма да има граници за българската музика.

С: Трябва да се стремим към градивна критика, за да вървим напред. Хората трябва да спрат да се плюят един друг и да започнат да подкрепят нашите изпълнители. В нито един форум няма повече от едно-две положителни мнения за който и да е певец.

Добре, но идеята с „никой не е пророк в собствената си страна“ не е ли малко поостаряла?

К: Не, все още е така, защото хората са маса и се влияят от общото мнение. Всеки иска да прилича на всеки, дори в музиката, която слуша. Български изпълнител ще бъде приет добре в България само след като останалия свят каже „Супер е“.

С: За да успеем да пробием навън обаче, трябва задължително да сме на английски, иначе е много, много трудно. Българската публика също трябва да се уважава и да си има песни и на български.

За това решихме следващото парче да е в два варианта, с два клипа, на български и на английски.

Суетни ли сте много?

С: Не. Грижа се за външния си вид колкото трябва всяка жена да го прави. Задължително е обаче и тялото да се поддържа в тонус, както духът. Ходя на сауна, плувам, от време на време фитнес.

Нямаш маникюр...

Не, не понасям много дълги нокти. Поддържам ги все пак, лакирам се, но дълъг маникюр не е за мен.

Кристо, и ти нямаш...

К: (смее се) Не, нямам. Но се обезкосмявам (усмихва се). Тук Сантра бурно се намесва: Но слава богу, не си скубеш веждите и да ги оформяш по-добре и от на жена, нямаше да го понеса.

Сантра, това означава ли, че не харесваш много поддържани мъже?

Всеки мъж трябва да се поддържа умерено. Но да остава мъж, преди всичко.

В двете парчета „Аз и Ти „ и новото „Сила“ говорите за отношенията между мъжете и жените и общата идея май е, че жените са тези, които водят в една връзка, жените са тези, които доминират?

С: Което си е така, така си е. Вярвам,че зад всеки мъж седи една силна жена. Освен това, мъжете са тези, които предлагат, но жените избират.

К: Няма как да не се съглася. Казвал съм винаги, че светът се върти заради жените. Може на някой да му се стори странно, защото рапърите винаги казват „Жените са еди какви си“, но аз никога няма да го кажа.