Преди да срещна Таня, определено най-най-най сексапилната сървайвърка, бях останал с впечатление, че е много свежа и готина. Оказах се в тотална грешка. Тя е 1000 пъти по-готина, отколкото си мислех. Направо ултра яка. Когато потърсих кофти мнения за нея, за да мога да я питам нещо провокативно, такива не намерих. Очевидно всички я харесаха много.
Oсновните теми бяха Андрей, Ахмед, стоножките и личния й живот естествено.
По някое време я попитах дали си има гадже, така сякаш ще го пиша в интервюто, а не че мен лично ме интересува, хе-хе. Тя каза, че е свободна и чака принца да изскочи иззад ъгъла. Говорихме си и за пилотите...нали се сещате Андрей, това-онова. Даже ми остави майл, за всички вас нейни фенове, за да можете да й пращате валентинки и поздрави за предстоящите празници. За да го получете ми изпратете мотивационно писмо и две снимки – в цял ръст и анфас. Подаръците не са задължителни, но помагат.
Как се чувстваш?
Чувствам се прекрасно. Щастлива съм, че съм си обратно вкъщи.
Известна ли си?
Не. В смисъл вниманието на хората е по различно. Повече хора ме спират по улицата, повече хора ме заговарят...
Повече мъже те свалят...
Ами-и...да. А, онзи ден една жена ме спря на улицата. Аз слушах музика и чаках на светофара за да пресека. Една жена ми “почука” на рамото и ме пита “Ти ли си?”, аз и отговорих “да”. Това беше всичко, пожела ми приятен ден и толкоз. Става ми много драго при подобни случки.
Искам първо да те питам за твоя „любимец“ Ахмед. Кажи ми какво мислиш за него и не спестявай нищо.
Искам да кажа, че нямам нищо против нито един от участниците. Всеки има предимства и недостатъци и трябва да ги приемаш такива каквито са. Колкото да Ахмед, той е изключително умен и разсъдлив, добър оратор е. Обича да е център на внимание, иска хората да го слушат, да се обединяват около него. Мога да кажа, че дори го изисква от тях.
Опитва се да се хареса на всички, което не мисля, че е искрено. Човек, който обича всички, всъщност обича само себе си. Направи няколко лоши неща, завъртя една-две интриги, но това е в рамките на играта. Той си е поставил цел да стигне до края и е готов на всичко за да вземе парите. Просто е такъв човек.
Значи и ти като Андрей прощаваш всичко, само защото е в името на играта?
Ами няма за какво да му се сърдя. Сървайвър е много странно изпитание. Там играеш сам за себе си и срещу всички, но в същото се сплотяваш адски много с другите хора. Няма никакво значение какво се случва там. Участниците в Сървайвър сега сме по-близки, отколкото ако бяхме познати, които са се запознали в някаква нормална ситуация.
Ако Ахмед вземе парите, той ли ще е спечелил повече от Сървайвър или ти? Все пак хората много те харесаха.
Това е моята награда. Никой досега, който съм срещала не ми е казал нещо лошо и никой не е разочарован от мен. Това ме прави много горда и ми е много мило. Определено аз спечелих повече, защото уважението и достойнството са повече от всичко.
Кой беше най-достойният мъж на острова?
Най-достойният мъж? Амиии..ъъъ...добре, де...
Признай си де!
Е, добре де, вероятно е бил Андрей. А другият, който считам също за достоен е Наско, защото беше много истински и искрен. Може би малко по-затворен, но поне не играеше роля и евала затова.
А най-достойният играч?
Андрей се справяше перфектно с начина на живот. Той ни отвори очите за много неща и беше най-подготвен.
Имаш ли фетиш? Харесваш ли мъже в униформа?
Да, признавам си. Харесвам мъже в униформа.
Пилот или капитан на кораб?
Добре де...ха-ха. Пилот. Баща ми е пилот все пак. Аз съм пристрастна.
Андрей каза, че не те е качил на военен хеликоптер. Ти притисна ли го до стената?
Аз съм се возила много пъти. Всъщност той не ми е обещавал, но е добра идея.
Знаеше ли, че е женен преди да правите секс на Острова?
Всъщност секс на Острова не е имало. Поне аз не съм правила. Знаех, че е женен от самото начало. Ние много си говорихме и сме добри приятели.
За кой стискаш палци?
За Наско и Семра.
Ти как поддържаше добрия си вид на острова?
Добър вид там?!? Аз?!?
Изглеждаше доста добре според мен.
(Смее се) Сигурно съм си естествено чаровна тогава, защото нищо не съм правила.
Как успя да преодолееш страха си към членестоногите?
Понякога е по-добре да се изправиш срещу страха си. Там имах чудесна възможност. Най ме беше страх от стоножките защото са много опасни. Даже ги разпознавах като ме доближават, по звука който издават.
Също така всяка вечер си лягах обвита в дъждобран с чорапи вдигнати догоре, обвита в шалове около врата. Просто нямаше как да ми се вмъкне под дрехите. Иначе там ни лазиха раци, хлебарки, всичко. Даже един скорпион ми седя върху крака и аз доста спокойно го приех. Много съм горда!
Ако видиш паяк в банята можеш ли да го махнеш сама?
Като се върнах от Острова имах един паяк в стаята. Казах на майка ми да не го маха и, че това ми е новия домашен любимец. За жалост той умря бързо. Иначе преди Сървайвър гадинките ги удрях с чехъл или обувка. После оставях бележка: “Мамо, долу има труп”, за да ги изчисти. Аз просто не можех да ги доближа.
Трябваше ли да правиш фигура на острова или си се харесваше?
Аз заминах 48 килограма и бях доста слаба. Накрая бях 41. След това си наваксах за три дена загубеното тегло. Аз бях доста злояда, но на Острова се научих да ценя храната.
Вие като бяхте толкова гладни и ви беше толкова зле, не можахте ли да станете да свършите нещо, за да подобрите положението?
Това е физически невъзможно. Там бяхме адски изморени и се опитвахме да спестим силите си. Освен кокосови орехи и разни други дребни ядки нямаше почти нищо. Два месеца на вода и ядки.
Звезди каза, че мъжете са вършели по-тежка работа и са се изтощавали повече. Това била причината толкова много жени да стигнат финалната фаза.
Има нещо такова. Те наистина набавяха храна, но всички си имахме задължения. Също така гладувахме по равно, а и гладът се отразява различно на всеки. Това е много относително.
Звезди каза също, че имал голям успех сред местните мадами.
О, да. Определено. Той беше местният Аполон. Там въобще ни гледаха много различно, сигурно защото бяхме бели. Много симпатични бяха местните.
Ще се върнеш ли някой ден на Острова?
Задължително. Дала съм обещание, че ще се върна там, поне за ден два. Мястото беше много красиво, а аз не го оцених тогава. Сега като го гледам по телевизията е съвсем различно.