Петя от Сървайвър: Интригите в шоуто са преувеличени

Нормално е да искаш да ги залееш с катран и да ги овъргаляш в пера, но Петя твърди, че не мрази никого и че го е преживяла. Такава е играта, не може всички да са победители и тя го знае.

Все пак Карибите може да са по-страшни и от пъкъла, с гадните стоножки и хищните комари. Само една 20- метрова маймуна и група канибали липсват, за да е адска екзотиката.

За екзотиката и за пропуснатите възможности можете да научите повече от Петя.

Как си Петя? По-известна ли стана след Сървайвър?

Аз още не мога да усетя, че съм популярна, така да се каже.

Защо така? Всички останали вече ги спират по улиците и хората им се радват.

Аз от вчера (вторник, бел. ред.) съм в София. Не съм се разхождала по улиците. Иначе в родното ми място (Гулянци, Плевенско, бел. ред.) всички ме познават тъй или иначе. Там много добре ме посрещнаха, но са разочаровани, че не успях да стигна до края. Силите ли не ми стигнаха или късмета, не знам.

А не стана ли жертва на интригите на останалите играчи?

Не мисля, че е имало кой знае какви интриги. Малко се преувеличават нещата според мен. Ние се разбирахме страхотно. Ако е имало някакви заговори, те са били единични.

Аз на никой не се сърдя, всеки е тръгнал със стратегия. Завиждам на тези, които успяха да си я постигнат.

Гладът ли беше най-тежкото изпитание на Острова?

Определено гладът беше най-гаден. Аз бях единствената, която се харесваше толкова слаба. За съжаление, не можах да задържа килограмите.

Колко килограма загуби и за колко време си ги върна след това?

Загубих 10 килограма, но за жалост само за две седмици си ги възвърнах всичките. Даже качих два отгоре.

Ти като не се храниш продължително време и и изпадаш в летаргия. Как издържаше на интервюта, изпитания, особено тежките физически.

Накрая репортерите (репортерите на Острова, които разпитват съплеменниците спрямо правилата на играта, бел. ред.) се отчаяха от нас. Нямаше как да ни измъкнат някакви стойностни думи от устата, защото виждаха колко сме неадекватни и как едва мислим, пък и да говорим вече ни идваше в повече. Нямаш странични контакти. Темите са едни и същи.

Операторите около вас не ви ли подбутваха тайно сладки, лимонада и разни такива?

Категорично не.

Предложиха ли ви храна срещу сексуални услуги?

(бурен смях) Абсурд.

А ядяха ли нарочно пред вас, за да ви дразнят и да ви присмиват?

Не, никога. Щеше да е доста садистично. Те въобще не разговаряха с нас. Ние ако се опитаме нещо да им кажем и да ги питаме, те се правят на ударени и въобще не реагират.

Българи или чужденци ви снимаха?

Български екип стоя постоянно с нас, а аржентински ни снимаше на изпитанията.

Как издържа без сина си толкова дълго време?

Беше ми много трудно. Никога не съм се разделяла с него за толкова дълго време. Опитвах се да не мисля за вкъщи, но към края вече едва издържах.

Имаше ли моменти, в които искаше да се откажеш и да си тръгнеш?

Имаше един такъв момент. Когато трябваше да гоним някой от Вокил, си помислих дали да не поискам това да съм аз. Все пак бързо отшумя тази мисъл.

Да края ли се бориш винаги?

Опитвам се поне.

Защо Робинзон Крузо сам си направи малка империя и дори образова диваците, а вие 20 човека не се справихте една колиба да построите?

(Смее се). Не знам. Може да е бил по-умен. Но ние във Вокил си направихме много добър лагер. Имахме си доста екстри, така да се каже.

Направихме си пейка, маса, капак за тенджерата. Но не си давахме много зор за такива неща, защото имахме най-необходимото и че не трябва да си хабим силите за излишни неща, пазехме сили за изпитанията.

Ти заподозря таен заговор на мъжете да разкарат всички жени. Защо не намери подкрепа сред другите жени?

Е, тя само Нели не се съгласи. Таня и Семра бяха съгласни с мен, все пак не обвинявам Нели, тя стигна до края, явно тактиката й е била успешна.

С кой завърза силно приятелство?

С Нели завързахме най-силна връзка, най-много си паснахме и най-добре се разбирахме. С Таня и със Семра също се чуваме често.

Съжаляваш ли, че малко не ти достигна, да стигнеш до финала?

Много съжалявам, че малко не ми достигна. Но и това е успех, че стигнах до тук.

Любимата ми част са насекомите. Живяхте ли в мир и хармония с тях?

В България никога не ме ядат комари, но там просто...комарите бяха най-големият кошмар.

Веднъж докато събирах дърва си погледнах ръката и тя беше черна. Комар до комар. Ти убиваш десет, а идват сто на тяхно място. То по едно време спираш да усещаш кога те хапят, но кожата ти става цялата в пъпки.

А стоножките?

А, ужас. Такава параноя ни беше хванала заради тях. Нощем само като чуем странен шум и скачаме всички, тръгваме да гоним гадините. Имахме си един плъх, който спеше с нас. Обикаляше около лагера. Така си се навърташе, за компания.

Вие хранехте ли си го? Оставяхте ли му трошички?

(бурен смях). Какви трошички? От какво?

Садисти. Ти яде кравешко око заедно със Семра. Как беше усещането?

Аз исках да го глътна цялото, но не успях. Сдъвках го набързо и веднага го глътнах, но беше ужасно.

Семра доста дълго време го премяташе в уста и нямаше смелост да го глътне.

Да, наистина. Аз тогава си помислих дали да не направя физиономия пред нея, все едно тръгвам да драйфам, и тя щеше да го изплюе на момента.

Всичко щеше да свърши, но си казах че няма нужда. Достатъчно гадно си беше и иначе.