Юлияна Дончева: Жените в политиката плащат все по-висока цена

Спокойно, няма да се занимаваме нито с предизборните им обещания, нито с процентите на статистическите проучвания нито с други подобни леко скучновати неща.

Но тъй като кандидатите за кметове са първо хора, някои от тях особено привлекателни, решихме да ги питаме нашите си неща – за стила, диетите, спорта, козметичните процедури, антистрес тайните им, изобщо за красивата (и здравословна!) страна на живота им.

От всичките N-брой кандидати си избрахме двама.

Тя е Юлияна Дончева, която няма как да не познавате. Бивша тв водеща, политик, депутат – накратко жена, и то красива, с кариера.

Той е Тити Папазов, заради страста му към спорта.

Преди време я бяхме избрали за една от най-красивите кандидат-депутатки, сега ще й връчим приза и за най-красивия кандидат за кмет. (Май трябва да измислим друга дума за женския род на кмет. „Кметица“ никак не би подхождало на Юлияна).

Без повече приказки – неполитическата страна на Юлияна Дончева, кандидат за кмет и общински съветник на Съюз БГ.

Как се справяте с високите нива на тестостерон в политиката?

Със спокойствие, което парира и най-разпалените политици. В политиката няма нужда от доказване кой е „по-по-най”, а от разумни решения, които се взимат не под натиска на емоция.

Не е ли скучно да сте една от малкото стилни жени в политиката?

Стил трябва да има не само във външния вид на политиците, а и в поведението. Определено бих искала да наложа по-деловия и сериозен подход в работата и отношенията, не само между политиците, но и към хората. За съжаление в момента се толерират безстилието и арогантното поведение.

Каква цена трябва да плати една жена, за да влезе в политиката?

Една жена трябва да има много кураж и да е подготвена за всички позволени и непозволени удари, които съпътстват политиката. Цената става още по-висока, когато прибавиш и малкото свободно време, което ти остава за семейството.

Това всъщност е проблем за всяка делова жена, която развива своята кариера. Бих искала в България да има по-голяма толерантност към жените, които са избрали да се занимават с политика и обществена дейност.

За или против пластичните операции?

Въпрос на личен избор. Всеки преценява сам какво да промени в себе си. Най-важното е да не се изпада в крайности и човек да пристъпва към пластични корекции само, когато това нарушава вътрешния му баланс.

Кои са любимите ви антистрес местенца в София?

Моята антистрес рецепта са разходките в парка Витоша. Близостта с природата ме успокоява. „Боянските езера” са сред най-приятните места за отдих и разтоварване от ежедневния стрес.

Намирате ли време да спортувате?

По време на предизборната кампания не успях да стигна нито веднъж до фитнес залата. Обикновено спортувам в събота и неделя.

А как се грижите за външния си вид?

С постоянство, отделям по 2 часа седмично за различни процедури. Ходя като всички нормални жени на фризьор и козметик.

Коя ви е любимата козметична процедура?

Използвам зехтина като естествено средство за козметика. Най-често си правя процедура вечер, преди лягане. Зехтинът помага за запазването на кожата и косата.

Не е ли изморително да си умен и красив едновременно?

Никога не се старая да изглеждам по определен начин, нека всеки ме възприема такава, каквато съм.

За какво съжалявате, че не ви остава време?

За сина ми. Той вече е в една трудна възраст, която изисква повече внимание.

Как изглежда един ваш нормален ден?

Ставам в 7:30, докато пия чай, гледам сутрешните блокове по телевизията, в 9:00 вече съм в офиса, преглеждам задачите за деня и се захващам за работа. Обикновено приключвам около 19:00 часа и се прибирам в къщи или вечеряме навън, с приятели.

А как би трябвало да изглежда един нормален ден в София?

Първо не би трябвало да пътуваш повече от 20 минути до работното си място и да прекарваш по 2-3 часа в задръствания. Не е нормално, когато погледнеш през прозореца на офиса или на собствения си дом, да виждаш мръсните улици и препълнените кофи с боклук.

Ние плащаме данъци, за да ни е чисто и да се чувстваме уютно, а това сега не е така. Трябва да се подобри работата на администрацията. Когато имаш да свършиш някаква работа, се налага да отделиш половин ден и повече за това.

Работното време на администрацията и работата на „едно гише” да са приоритет, за да отговарят на динамиката и нуждите на ежедневието ни. И не на последно място, София трябва да се превърне от административна в културна столица – нека нашите творци работят в България, а не в чужбина, както е сега.