Владо Карамазов: Изпуснах Мис Доминикана

Всъщност повече ме интересува дали хората казват “той се справя като водещ на Сървайвър”, а не – “той е красив”. Не мога да скрия, че все пак ми става приятно, но това не е важно.

Къде ти е по-лесно – на сцената или в джунглата?

Естествено по-лесно ми е на сцената, защото с театър се занимавам вече десет години и съм изградил някакво име и поведение. Докато Сървайвър и джунглата за мен бяха нещо ново.

В Сървайвър ми беше изключително трудно, защото не знаех какво ми предстои. Не знаех как ще се справя, защото това не е като обикновено предаване, преди което имаш възможност за някакви репетиции.

Евтим Милошев наистина ми повярва, което много ми помогна, защото непрекъснато ми даваше кураж, без който сигурно нямаше да успея. Определено в Сървайвър беше много по-трудно.

Чуха се мнения, че си си се справил по-добре като водещ от Камен Воденичаров. Той даде ли ти някакви съвети преди да заминеш?

Не съм говорил с Камен. Едва ли е имало какво да си кажем. Все пак той беше работил с друг екип, който е имал друга стратегия.

Аз съм доволен от това, което постигнахме. В крайна сметка не мисля, че можем да се сравняваме като водещи с него, защото това са различни издания с различни идеи и изпълнения.

Не ти ли беше жал да ги гледаш как умират от глад горкичките оцеляващи, а вие се радвате на изобилие от храна?

Екипът имаше достатъчно храна, но пък често пъти не успявахме да се храним заради тежкия график на снимки, така че до известна степен и ние оцелявахме. Иначе – да, беше ми жал.

Точно този момент не го бях предвидил. Аз по принцип съм много жалостив човек и наистина ми трябваше време, за да свикна и да не се издавам пред участниците, че ми е мъчно за тях. Според мен на всички хора от екипа им е било жал, защото все пак живеем в 21 век и да виждаш хора, които се гърчат пред теб от глад, не е приятно.

Шокът с голямо „Ш“ на Острова?

Шокът е за всички и най-вече за участниците, защото те са си представяли нещо, когато са гледали чуждите издания. Но едно е да гледаш, друго е да участваш. Още първата вечер те се сблъскаха с ужаса от дъжд, комари и студ.

Дори в сериите все още продължават да коментират тази първа вечер. След нея те се превърнаха в други хора и бяха разбрали какво им предстои.

Екипът преживя наводнения, бури, нападнаха го гладни сървайвъри. Как се сработи с толкова непознати хора в такава необичайна ситуация.

За мен това беше най-голямото предизвикателство. Аз съм свикнал да работя с приятели, а сега трябваше да работя с абсолютно непознати хора, което беше риск.

Но в крайна сметка открих истински приятели, което ме радва страшно много. А и постигнахме много заедно. Всички несгоди, бури, наводнения в крайна сметка ни сближиха, което си мисля, че донесе радост на всички.

Какво мислиш за войната между половете, която се получи?

Честно казано това не ме изненада, защото съм гледал всичките сезони на Сървайвър, в които това си е нещо обикновено. Просто беше нещо очаквано за мен.

Мисля си обаче, че в едното племе жените бяха доста слаби и мъжете постъпиха добре като ги изгониха. От друга страна – войната между половете винаги е била интересна.

Кой е твоят фаворит в Сървайвър?

Имам фаворити, но не мога да ви кажа. Може би след формата.

А любимец?

Не, нямам. Имам само домашен любимец:)

След толкова мъки на Острова, поне една вечер не се ли напи, не му ли изпусна края?

За целия престой на острова съм имал само една свободна от работа вечер – последната, преди да си тръгнем. Беше много жалко, че през останалото време нямах никаква възможност да разпускам. Аз съм доста отговорен към работата си човек, а снимачните дни бяха с невероятно тежък график. Като прибавим ужасните климатични условия – жега, дъждове, бури – това тотално ме уморяваше.

Трябваше да си лягам навреме, защото от това зависеше подготовката ми за следващия ден. След снимки отивах да вечерям, след което се прибирах в стаята си, където трябваше да уча сценария за следващия ден.

Това се случваше всеки ден в продължение на два месеца. Просто графикът се оказа доста тежък. Въпреки това, като се върна назад и си спомня през какво сме минали, се чувствам добре.

Мис Доминикана се снима в Сървайвър. Такава хубава жена. Такъв симпатичен водещ....:)

Това не означава нищо. Звучи малко като в лексикон. Аз дори не се запознах с нея, защото в същия ден имах снимки на друга локация.

Имаш много амбициозна физиономия. Имал ли си някаква цел и да не си я постигнал?

Не знам дали физиономията ми е амбициозна. Освен това “амбиция” звучи малко като диагноза. Иначе съм амбициозен дотолкова, доколкото това е полезно. По-скоро за мен е важно да успявам да преследвам мечтите си.

Казват, че мъжете в днешно време са по-суетни от жените. Хмм. Ти как поддържаш форма. А имаш хубава форма :)

Майка ми и баща ми са спортисти и може би съм наследил тяхната добра физика. Не полагам никакви грижи за тялото си. Винаги съм поддържал едни и същи килограми.

Не мисля, че мъжете са по-суетни от жените. Това си зависи от човека. Мисля, че съм суетен в рамките на допустимото, но не полагам грижи и не отделям време за някакви процедури.

Ти си истински български Марко Поло – отдаден на пътешествия. Разкажи някоя екстремна ситуация?

Ами всъщност имам доста екстремни преживявания, но наистина трябва да направите отделна категория в сайта си, за да мога да ги опиша всички.

Какво да кажа.....цялото ми преживяване в Индия беше някаква пълна екстремна лудница. В Камбоджа беше същото. Там поставих рекорд – успях да измина едва сто километра за цели 22 часа....

Какво научи от Сървайвър?

За себе си научих доста. Разбрах, че не съм разглезен и когато имам мотивация, съм много събран и много изпълнителен. Разбрах, че мога и сам да се оправям в сложни ситуации.

Владо за театъра