Диана от Сървайвър: Сама съм и се отдавам на тае-бо

Диана, поредната изгонена от Сървайвър, е голяма сладурана. И не спира да се смее. Доста е висока. И атлетична, разбира се, след толкова години спорт няма как да е иначе.

Освен, че е тренирала таекуондо, е печелила и ученически състезания по лека атлетика. В бързината спомена още поне десет спорта, което изобщо не ме изненада. Никак не е зле за 21-годишна девойка. Която пък и носи титлата Мис УНСС (това е този големия университет в Студентски град, ако някой не знае).

Вече не се притеснява толкова от интереса към нея, тъй че разговорът ни беше доста приятен.

Как оценяваш участието си в Сървайвър?

Доволна съм от себе си, но исках да се възползвам от повече предизвикателства, които можеше да ми даде играта. Примерно първото изпитание след като излязох – щеше да ми бъде интересно да ям гъсеница. Чудя се дали щях да я изям или не.

Също и Островът на мъртвеца – изглежда адски интересно, много ме е яд, че не успях да мина през него. Ей такива неща са ми интересни, нещо непознато, което те предизвиква по нов начин.

Имаше ли момент, в който просто искаше да си тръгнеш от Острова?

Не, не е имало такъв момент. Може би втората седмица имахме един свободен ден, без игри, без никакви занимания. Тогава ми беше адски тягостно – времето минаваше бавно, нямаше какво да се прави.

Доста ми беше изнервено, но се стараех да не контактувам много с хората, за да не се получат неприятни ситуации. Иначе не е имало момент, в който да съжалявам, че съм там и да искам да си тръгна.

Какво ти липсваше най-много? Или може би кой?

Нищо не ми липсваше толкова силно, че да ми направи впечатление. За един месец нямаше непреодолима липса на близки хора или приятели.

Все пак там вниманието ти е ангажирано постоянно с някакви състезания, максимално си мобилизиран да се представиш добре в тях и другото остава на заден план.

Мисля, че доста бързо привикнах към първобитния начин на живот и не изпитвах силна липса на някакви удобства. Може би само храната, сиренце, такива дреболии, които иначе много обичам.

В самото начало прояви откровени симпатии към Миро (студентът от узбекски знатен род, бел. ред.). (Усмихва се, докато говоря) Какво стана, развиха ли се отношенията по някакъв начин?

На острова нямаше никакво развитие, защото Мирослав си има приятелка. Той е много принципен и не би я наранил по някакъв начин, въпреки че смятам, че и той имаше симпатии към мен.

Не беше това моят начин да оцелея в Сървайвър – да се присламча към някой мъж и да разчитам на подкрепата му. Беше ми приятно да общувам с Миро, чувствах се добре с него. Сега поддържаме връзка, чуваме се по телефона.

Обвързана ли си навън?

Не, сега не. Но това е само за момента.

Стотици момичета ви завиждаха, защото често бяхте в компанията на Владо Карамазов. Неговото присъствие отразяваше ли ти се по някакъв начин?

Спрямо всички мъже на Острова, Владо беше най-чистият и нежен мъж. Беше много странно да го гледам, сякаш идваше от друга планета. Нищо, че беше облечен в сървайвърски дрехи.

Смятам, че добре се справяше с работата си, комуникирахме много добре с него, но по никакъв друг начин не ми се отрази присъствието му.

Имаш ли любимо изпитание в Сървайвър, което ти достави удоволствие?

Състезанието с мачтите беше много интересно. Никога не съм скачала от такива височини, а там, след като взех знаменцето, скочих от много високо.

Почувствах се адски добре, все едно полетях за секунди. Успях да финиширам и да допринеса за отборната победа, бях доволна.

А тогава изпитанието започна малко по-късно и преди него доста дълго бяхме в покой. В началото, когато трябваше да плувам, ми стана много зле, сърцето ми щеше да се пръсне. Не бях загряла, но резултатът беше добър все пак.

Подготви ли се специално преди състезанието или нямаше нужда?

Не, нямах време. Имах изпитна сесия. И беше много смешно, защото отслабнах преди началото на Сървайвър, което не беше никак добре. Хората напълняваха преди това, а аз...

Нищо друго не съм правила. А, плувах малко, ама то почти не се брои.

Промени ли се по някакъв начин след участието си в играта?

Да. Помогна ми да видя отстрани някои грешки, които по принцип допускам в комуникацията с хората. Трудно се отпускам в компанията на непознати, не мога да бъда себе си до край. С близки хора съм доста по-различна – шегувам се, разговарям свободно.

Освен това имам самооценка за себе си, но ми е трудно да я представя пред непознати. А имам какво да им покажа. Сега се чувствам по-уверена в себе си.

Правила ли си стриптийз някога?

Не и пред публика. (Залива се от смях).

Би ли се снимала гола?

Не, не бих се съблякла. Няма да се чувствам комфортно и няма да се получи нищо в крайна сметка.

Кой е твоя фаворит за спечелването на играта?

Светла Димитрова. Не само, защото е жена, но е истински боец. Няколко пъти в състезания се доказа като фаворит. Много силен и волеви човек, адски я уважавам. Уникална е.

Колко време се занимаваше с таекуондо и защо спря?

От 8-годишна тренирам, 10 години общо се занимавах с таекуондо. После получих контузия и се наложи да спра, не можех да се състезавам повече. Тогава бях на 18.

Как стана инструктор по тае-бо?

Първо, 5 години бях помощник инструктор в Казанлък. Занимавах се и с йога. След като дойдох да уча в София, една година нищо не правех. Не съвсем, де, но спортувах много рядко, не беше достатъчно.

Реших, че ако не се хвана сериозно с нещо, което да ме ангажира, ще загубя връзката си със спорта.

И така, от миналото лято съм инструктор по тае бо в една зала в София. В началото беше много трудно да привлека хора и да сформирам група. Идваха по 1-2 човека в часовете. Сега продължавам, вече е по-добре.