PRиятен PR

Вие вероятно не подозирате, но тя и екипът й ни дават едно стабилно приятелско рамо, когато се захванем с отразяването, интервюирането, снимането и разнищването на риалити-шоата (нали знаете, че ни е любима дума), звездите и гостуванията на известни модни гурута.

„Екипът“ всъщност са New Moment PR, част от голямата група New Moment Group, чиято криейтив агенция за пети път тази година си тръгна от ФАРА в Албена с наградата за рекламна агенция на годината.

А Калина е главата на New Moment PR. Т.е тя е Head of PR на New Moment PR, или с други думи казано – шефа.

Не харесва думичката шеф, но пък ние я харесваме много. Калина де, не думичката.

Истината е че Калина и екипът зад гърба й са пример за професионализъм в сферата, в която работят.

И тъй като ние сме истински професионалисти в нашата си област (тук се изчервяваме), решихме да направим един титаничен професионален сблъсък и да ви представим Калина отблизо. Без PR. Направо на тепсия.

Повечето хора свързват професията на ПР-а със звезди, партита и шоубизнес. Каква е истината?

ПР-и има във всички сфери, в които е важно да имаш добър имидж. В шоубизнеса са най-известни, защото те са най-силната връзка между звездата и публиката. Познаването на пр-а лично ти гарантира връзка и време с въпросната знаменитост.

Има обаче много други „индустрии“, в които има пр-и, но хората не си дават сметка за тях. И така трябва.

Успеха на един ПР се измерва с успеха на неговия клиент. ПР-ът трябва да остане в сянка, а не самият той да попадне под прожекторите.

Каква е разликата между ПР и реклама?

Разликата е огромна. Ние боравим повече с информация, с безплатните канали на комуникация – различни събития, създаване на новини и т.н.

Целта на ПР-а е да представи проекта си в най-добрата светлина. Да направи така, че за него да се говори.

Обикновено екипа се събираме на последния етаж на офиса, на т.нар мека мебел, на която пък вие взимате интервютата с участниците в Биг Брадър и започваме да си говорим за продукта.

Получава се нещо като игра на асоциации. От една идея се сещаме за друга и надграждаме постепенно докато стигнем до същността на нещата.

Всичко при нас се получава с много, много говорене – с клиентите, помежду си...

Не ти ли е надута главата в края на работния ден след толкова срещи и говорене?

О да! Понякога си мисля, че участвам в сериал. Нещо като „Хироус“ или „Изгубени“, нещо такова. Чувам гласове в главата си, чужди мисли, но това е част от работата. Когато гласовете станат прекалено много, тогава ще се притесня.

Как си почиваш в такъв случай?

Обичам да правя някакви неща. Да създавам нещо. Наскоро например реставрирах една стара метална рамка за легло.

Почистих я на двора, търсех й боя две седмици, защото исках точно специален ефект да се получи, а такава боя нямаше никъде, с такива неща си почивам.

Трябва да правя нещо с ръцете си, това ме успокоява. Както и срещите с приятели.

А кое ти е любимото анти-стрес местенце?

Важното е да съм навън, сред природа или поне в парка. Живея на място с много къщички, ниски, които също много ме успокояват. Дава ми добро начало на деня.

Обичам и да пътувам, да зяпам, така си почивам.

Какво ще стане, ако си загубиш телефона?

Ооо, ще обявя награда за този, който не ми го върне. Това с драмата за изгубените телефони е малко преувеличено. Помага ми в работата, но чак така органично да съм свързана с него, не.

ПР-те изглеждат разсеяни, малко отвеяни... Такива ли сте?

О не, един добър ПР трябва да е много организиран, но и спонтанен в същото време.

Как успяваш да запомниш имената на всички, с които работиш? Човек остава с впечатлението, че ПР-ите имате досиета с имената, интересите и вкусовете на всеки журналист, с когото работите.

Не, разбира се. Не си казвам „Днес трябва да запаметя имената на 80 журналисти“ или пък да си поглеждам в тефтера с тайните бележки когато говорим по телефона.

Познаваме се, защото работим много често заедно. Само така запомняш някого и можеш да затвърдиш контактите си.

Има една популярна мисъл, че няма лоша реклама. Може ли да се каже същото и за „лошия ПР“? Скандалите в Холивуд например са си чист черен ПР и колкото и проблеми да имат звездите, продажбите им се повишават...

Има „лош ПР”, разбира се. Лошите новини също са новини, но с тях трябва да се борави много внимателно, защото имидж-а, за който си се грижил толкова време, може да се срине за секунди. Скандалният ПР се нуждае от перфектна координация и – разбира се, от пълното съгласие, от одобрението на всички страни, въвлечени в него.

В Холивуд например той е силно разпространен, в Америка като цяло. Там, както знаеш, лошите новини са свързани с напивания, разводи, откраднати телефони и т.н. Това не се случва просто така. Скандалът си има различни цели, например - да приближи звездите до хората. Да си кажеш „Ето, и Бритни има проблеми в семейството си“.

Като си говорим за Бритни, мислиш ли, че случващото се с нея е нагласено или тя наистина се побърка?

Има по малко и от двете. Докато екипът на Бритни се грижеше тя да е мила и усмихната звезда, вътре в нея се е развивал обратния образ. Нещо като съпротивление на това, което я карат да прави.

В един момент този лош образ взима връх и се раздухва допълнително от медиите. Но никой не може да каже със сигурност кое е истина и кое е преувеличено.

А от българските звезди кой има най-крещяща нужда от ПР?

Не мога да спомена имена, но определено има много хора, които имат нужда някой да се погрижи за имиджа им. Не само звездите, политиците също.

Добре, тогава кой е отличникът сред нашите звезди? Някой, който прави нещата както трябва. Азис?

Знаеш ли, че той май няма ПР. Или поне няма никой, който да се представя като ПР-а на Азис. Той самият има много екстравагантни идеи, които чудесно съвпадат с образа, който си е създал в обществото.

Можеш ли да пресметнеш на колко възлиза измереното PR присъствие на най-големите проекти, с които си се занимавала – Биг Брадър, ВИП Брадър, Стар Академи?

На много, говорим за милиони евро, за суми, които много малко проекти биха могли да достигнат. Това, разбира се, се дължи на комплекс от фактори.

Защо професията е така силно феминизирана? Явно пъхате в ъгъла нещастните мъже?

Напротив – мъжете в тази професия обикновено застават отпред, защото по-скоро мъже са ПР специалистите във високата политика, в корпоративния бизнес.

Иначе дамите може би са повече, количествено. Това се дължи на една систематичност на професията, един такъв педантизъм, който е типичен по-скоро за жени.

Много говорене също, бърборене, понякога клюки, които научаваш дори без да искаш. Мъжете обаче поемат повече рискове. Така че в ПР-а има място за всеки.