Агонцев от Сървайвър: Хората имаха нужда от мутрите

Бизнесмен, бивш силов застраховател, Антон Агонцев си тръгна сам от Експедиция Робинзон и не се страхува да казва това, което мисли, колкото и скандално да е то

Антон Агонцев е единственият, излязъл от Сървайвър по собствено желание. Факлата му не беше загасена, а според зрителите след излизането му предаването вече не е същото.

35-годишният бивш сумист не крие, че в началото на демокрацията е бил в застрахователния бизнес. В „онзи“ застрахователен бизнес.

Другото, което трябва да знаете преди да прочетете интервюто е, че Агонцев е вторият във фамилията, участвал в предаването. Жена му Диана се подложи на глад и жажда в миналия сезон.

Целта на Антон беше да се представи по-добре от жена си и да стигне до финал. Не успя, но твърди, че е загубил красиво.

И за да не отлагаме повече самото интервю – ето го Агонцев, вече на наша територия, облечен, но все така напорист и готов да води.

Oстана ли нещо, което да не си казал за отношенията ви в играта?

Mного искам още един път да кажа, че не сме гонели жените защото са жени. Гонехме слабите играчи. А това, че са момичета, просто така се получи. Те не бяха полезни за племето, дърпаха го назад.

Ако някой от мъжете беше по-слаб, щяхме него да изгоним.

Имаше ли план как да се държиш с останалите, ако беше останал до края? Тогава междуличностните отношения са много по-важни от представянето в играта? Щеше ли да се чувстваш комфортно в ролята на лицемер?

Зависи как щяхме да останем. Ако бяхме шест на пет в наша полза ( на Барбадос), щеше да е по един начин. Ако бяхме останали ние по-малко, щяхме да се опитаме да привлечем някой от Тортуга на наша страна.

А за най-крайния етап, когато остават трима или четирима, се бяхме разбрали всеки да играе за себе си. Бяхме се уговорили всеки да гласува по съвест, така че едва ли щеше да се стигне до някакво лицемерие или нещо такова.

Напусна сам, което определено беше достойно. А ако не беше напуснал?

Не знам. Можех да се опитам да стигна по-далече. Целта ми беше финал. При толкова ранно отпадане можете да си представите, че никак не ми беше добре.

Какво беше първото нещо, което направи след като си тръгна от племенния съвет?

Изкъпах се, хаха. Друго е да се окъпеш, да ти олекне.

За теб има две противоположни мнения – че си мутра и че си най-якия пич в играта. Истината отново ли е по средата?

Истината е съвкупност от двете неща. Едното е минало, другото е настояще.

Не се срамувам от миналото си.

Такъв беше периода, такъв беше момента, хората имаха нужда от застрахователни услуги.

Имахме си лиценз и всичко. Е, имало е моменти, в които трябваше по-твърдо да се убеждават хората, но всичко е било в рамките на закона.

Охранителната фирма и в момента съществува, но аз не работя в нея. От 1998 насам.

Хората имаха нужда от нас. Едно нещо не се появява, ако хората нямат нужда от него.

Видяхме, че със съпругата ти (Диана Агонцева участва в първия български Сървайвър, бел. ред.) можете да се справите с физически изпитания от всякакъв род. А бихте ли участвал в игра като „Острова на изкушението“ с нея?

Независимо, че Сървайвър е по-груба игра, в нея също има изкушения. Жена ми, стига да иска, не пречи да участваме.

Бил си сумо-шампион. За вашия спорт се говори, че е един от малкото, в които можеш да ядеш на воля. Какво ти беше менюто преди състезание?

Аа, колкото си искат ядат само професионалните сумисти. При тях няма категории.

Аз съм се състезавал като любител и там има категории. Играех в тази до 85 килограма и даже трябваше да свалям преди състезание.

Няколко пъти казваш, че състезанията в Сървайвър укрепват отношенията в отбора. Би ли пробвал нещо такова и в офиса, нещо като тиймбилдинг?

Защо не. Ако те се съгласят. Така се изглаждат недоразуменията между хората, сдобряват се. Когато се работи за една кауза, хората се променят.

И това с кравешките очи и него ли ще пробваш? (в тази игра Агонцев просто се отказа да яде очи).

Аа, не, това не. Макар че ако им се ядат, нека опитат, нямам против.

Как поддържаш формата си? Успяла ли да си върнеш част от килограмите вече?

Вече не тренирам така усилено, но поддържам форма с бягане. За мен това е най-добрия начин за стягане и тонус.

Имам и малък фитнес с уреди, но предимно тичане.

Когато се гледаш по телевизията, критикуваш ли се? В смисъл „Не оттам, бе Антоне, отсам мини“ или нещо такова?

Критикувам се, разбира се. Всеки човек, като се гледа отстрани, си вижда грешките.

Човекът паяк сподели, че състезанието с теб е имало „друго значение“, не физическо противопоставяне. Ако бяхте в един отбор, щяхте ли да се борите за лидерското място?

Не знам какво е било това „друго значение“, дето той го е видял в това състезание. За мен си беше игра като игра.

А за това дали щяхме да се борим за лидерското място – лидера го избират хората. Не може някой да се самопровъзгласи. Това и на съвета го казах.

Назначава се началник, но лидер – не. Ако той е искал да се състезава с мен за лидерско място... не знам.

Някои от участниците в Сървайвър се впуснаха с подновени сили в шоубизнеса, играта се оказа трамплин. При теб така ли се получи?

Не мога да кажа, че имам повече работа. Но хората ме разпознават и ми е малко странно. Аз не съм от тези, които ще започнат да се надуват, нито пък мога да извадя химикалката да давам автографи.

Децата ме разпознават по улиците, викат след мен „Агонцев, Агонцев“, странно ми е малко това, но те се радват.

Не ти ли беше криво, че не можеш да половуваш на острова? Доколкото знам имахте забрана за убиване на животни, защото сте снимали в природен резерват?

То нямаше какво да се ловува. Освен онзи плъх, дето си го бяхме осиновили, но иначе нямаше какво. Не, не ми е липсвало.