Джина Стоева: Романтичка съм, не правя първата крачка

Джина Стоева се държа мъжки в Сървайвър - справи се отлично с голяма част от изпитанията. Напълно разби общоприетото схващане, че поп-фолк изпълнителките са глезли, за което м

1 / 4

Имам среща с Джина Стоева, поредният участник в Сървайвър. И очаквам да срещна лъскава кукла с характерни за поп-фолка жестове и визия.

Но, изненада, тя няма нищо общо с предубедената ми концепция. Адски искрена е, няма престореност и пози. И е много секси. Дори не разбрах, че сме си говорили почти час, защото е адски сладкодумна.

Какво те накара да участваш в Сървайвър?

Имах огромно желание да участвам в подобна игра, защото много ме привличат подобни предизвикателства и екстремни ситуации. Умирам за приключения.

Освен това се чувствах добре подготвена физически – дълги години спортувах, дори завърших Националната Спортна Академия. За мен беше голямо предизвикателство да изпитам физическите си сили.

Преди началото на играта подготви ли се специално по някакъв начин?

Аз продължавам да спортувам, старая се да поддържам добрата си форма с фитнес.

Когато стана почти сигурно, че ще участвам, започнах да ходя по-често. По принцип тренирам с Митьо Крика и го помолих да правим повече силови упражнения, за да съм добре подготвена. Той много ми помогна през последния месец преди заминаването ни.

Иначе спазваш ли диети?

По принцип хич не ги обичам – 2 яйца, една филийка или не знам какво. Не обичам драстичните диети и правила.

Ако кача някое и друго килце, разчитам на спорта и ограничавам някои храни. Привърженик съм на разделното хранене – хем е здравословно, хем помага за намаляване на теглото, без много да стресира организма.

Имаше ли нещо в Сървайвър, което да те шокира?

О, да. Шокира ме идеята, че трябваше да ям червей в една от игрите. Това направо беше най-тежкото изпитание за мен, дълго се борих със себе си.

Започнах с убеждението, че няма да успея да стигна до края. Като дойде време за червея, почна една борба и накрая, благодарение на Владо Карамазов и на съотборниците ми, които постоянно ме окуражаваха, глътнах гадния червей.

Кой е най-приятният ти спомен?

Когато ни показаха близките ни след толкова дълго време. Започнаха с Миро и на мен веднага ми се напълниха очите. Беше много вълнуващо, защото ги видяхме за първи път от месец и половина.

Това приключение отрази ли ти се по някакъв начин?

Е, разбира се. Мъчно ми е, че играта свърши. На всички толкова ни беше омръзнало там, че нямахме търпение да се приберем. А откакто се върнахме, все си говорим за Сървайвър и как беше там.

Аз лично съм доволна от играта си и от позицията, до която стигнах. Не съм доволна от себе си, защото бях прекалено добра към другите. Играта е такава, че трябва да мислиш за себе си, не за отношенията си с другите. Но аз съм така и в живота, такава бях и там.

Разбрах, че гладът е нещо жестоко. Никога не съм гладувала така, както там. Радвах се на съвсем дребни неща за ядене, които иначе не ми правят впечатление. Всички бяхме така.

В Сървайвър си дадох сметка колко суета има в нормалния живот. Там нямахме огледала, изобщо не ми пукаше как изглеждам на екрана. Имахме други приоритети.

Така разбрах и колко е ценна свободата. Бяхме много изолирани, нямаше какво да правим, нямаше с кой друг да разговаряме, освен по между си. И в един момент започнахме да усещаме, че затъпяваме. Едни и същи хора на едно и също място, без никаква информация за света, вече се изчерпахме.

Защо съотборниците ти те упрекваха в безполезност и мързел?

Всъщност Лъчо правеше най-често такива изказвания, той почти за всички каза по нещо лошо. Упрекна ме, че спя по цял ден, но моят режим на живот е съвсем различен от неговия. Обикновено си лягам рано сутрин след участие, когато той става.

Нямаше кой знае какво за правене, времето минаваше адски бавно, когато нямахме игри. Спяхме на плажа, наслаждавахме се на природата и разговаряхме по между си. Това ни оставаше.

Друго ме подразни в изказванията на Лъчо. Той твърдеше, че всеки път преди племенен съвет се преструвам на болна. Но на мен наистина ми беше зле. Освен това каза, че готвел за нас и ни хранел, което е абсурдно. Аз и Светла останахме до края и все ние бяхме около огъня.

Но това е минало. Като се видяхме на финала му казах, че съм му обидена и той се извини. Предполагам, че напрежението и екстремните обстоятелства там са си казали думата.

Защо избра именно Жоро Костадинов за последния си клип?

Защото има страхотна визия (да, това се забелязва лесно,бел.авт.), танцувал е и е бил пред камера и друг път. Изключително артистично и професионално подходи към задачата, бях сигурна, че ще се справи.

Освен това и като височина си подхождаме, защото е доста висок. Имах идея да се снимам с Финдо, но той пък е съвсем малко по-висок от мен и нямаше да се получи добре.

Жоро каза, че доста сте се пипали. Даде ли ти персонални уроци по стриптийз?

Не, той определено избегна танците, а за стриптийз изобщо не стана дума. Снимахме в студиото на живите предавания на Сървайвър, със същите декори, добре се получи. Всички ме питат дали има нещо между нас, защото изглежда много истинско в клипа. Но ние сме само приятели.

Ти самата някога правила ли си стриптийз?

Точно стриптийз не съм правила, но съм танцувала по-предизвикателно, еротично даже пред мое гадже.

Коя твоя колежка, поп-фолк певица, харесваш като жена? И има ли изпълнителка, която истински уважаваш?

Харесвам Глория като жена, която успява да се задържи на сцената и изглежда перфектно винаги. Харесвам ДесиСлава, Преслава, Анелия. Те са хем чаровни, хем кадърни, имат присъствие.

Казват, че в нашия бранш има много злоба, завист. Всъщност това е навсякъде, където има конкуренция. Аз се опитвам да гледам пред себе си и да не търся причина за неуспехите си в успехите на другите. Кой както е могъл, така е постигнал целите си.

С Нелина се уважаваме, с Глория, и не само с тях. Поддържаме връзка, но за съжаление рядко се виждаме, защото пътуванията и ангажиментите ни отнемат много време и сили.

Можеш ли да изпълниш някое класическо вокално парче, на Уитни Хюстън или Марая Кери например?

Все едно, че знаеш, но това са двете ми любими изпълнителки. Вкъщи съм си вадила техни текстове, музика и често си пея. Много ги харесвам. Но няма невъзможни неща. Аз преди отказвах да пея фолклорни песни, а сега вече знам много и са ми приятни.

Би ли сменила имиджа си – дълга коса, друг музикален стил?

Дълга коса бях пробвала преди две години, даже си сложих екстеншъни. Смених си имиджа напълно. Но хората ме бяха възприели с къса коса, харесваха ме повече с нея, пък и така се отличавах доста от другите. Открих, че ми харесва да съм различна. Така че дълга коса едва ли ще имам пак някога.

Иначе за стила..., аз обичам да експериментирам и бих опитала нещо ново. Разбира се, трябва да се чувствам комфортно в подобно амплоа, иначе няма да се получи. Ако има интересни предложения, бих пробвала нещо различно.

Намери ли те някой мъж?

(Смее се, бел.авт.) Насила хубост не става. Има моменти, в които имам нужда от мъж до себе си, близък, верен човек, с който мога да споделям проблемите си и да получа разбиране. С него трябва да ми е приятно да правя всичко. Когато се случи го усещаш.

Но животът е пълен със срещи и раздели. Не знам кога ще срещна „принца“. Знам, че няма идеални хора, всички имаме своите недостатъци, но може би съм малко по-взискателна.

В този контекст - какъв трябва да е идеалният мъж?

Винаги съм искала мъжът, който проявява интерес към мен, да има по-голямо въображение в ухажването си, да ме изненадва, да измисля интересни начини, за да ме впечатли.

По-скоро бих се влюбила в романтичен жест или предложение, отколкото в самия човек. Той може много да ми се обяснява с думи, но това не ме интересува. Аз съм си романтичка.

А каква е идеалната жена?

Е, много ме зарадва, такъв въпрос не съм получавала досега. Когато обичаш някого, си склонна да се променяш към по-добро.

Мисля, че всяка жена може да бъде идеална. Ако обича достатъчно човека срещу себе си и е сигурна в него, тя би могла да бъде перфектна приятелка, любовница, домакиня и майка. Всичко е въпрос на искра между двамата.

Каква роля би приела – на жестока господарка с камшик в ръка или на подчинена с кожена каишка и вериги по себе си?

По-скоро първата, зависи. На мъжете им харесва да бъдат нападани в определени моменти. Ние жените понякога обичаме да бъдем покорени от силен мъж. Всеки път е различно.

Аз лично не съм от тези, които предприемат първата крачка. Не бих поканила мъж на среща, нито бих го целунала първа. Погледите, езика на тялото са нещо друго, с тях обичам да играя.

Останалото е право на мъжа. Ако жената си присвои тази роля, както често се случва в днешно време, то така отнема част от магията. И двете неща не ги изключвам, умея да поемам инициативата, но и обичам да ме искат.

Имаш ли фетиш?

(Замисля се дълбоко, бел.авт.) Не, не мисля. Нямам фетиши. Обикновено ме привлича нещо в поведението на мъжа – да е уверен, да знае какво иска, да знае как да го постигне, да знае как да те ухажва. Има такива майстори, които много умело могат да те заблудят.