Кики и Андрей от Острова: Няма идеални двойки

Тя заяви, че не иска да бъде повече с него, а той едва не си легна с друга жена. Това са Кики и Андрей – герои от риалити шоуто Острова на изкушението.

Сега са преживели неговата изневяра и нейната ревност (поне донякъде) и са заедно. Отново.

И тази година вероятно ще се разходят пак до Острова на изкушението, където е скрит един пръстен. Предполагам, че всички ще разберем, когато това се случи.

Сега заедно ли живеете?

Кики: За никой не е тайна вече. За четири месеца какво разбрахме? Че не можем един без друг.

Има ли перфектни двойки?

Кики: О, не, няма такива. Щом няма перфектни хора, не може да има и такива двойки.

Андрей: Ние сме живото доказателство.

Кики, ти мрънкаш ли още?

Да, аз няма да спра да мрънкам. Това си е типично женско, не мисля, че с нещо съм по-различна от другите жени . Едни мрънкат за коли, аз – за други неща.

Още ли проверяваш компютъра на Андрей?

Кики: Не, отдавна не съм. Но виж как ме подсети сега, трябва да погледна.

Андрей: А, недей да лъжеш, имаше някакъв случай там преди два месеца май.

Кики (с най-невинната физиономия, която съм виждала): Не-е-е, няма такова нещо. Измисляш си. Гледам само нашите общи снимки и пращам понякога писма.

Андрей: Ах, как не помня. Много злоупотребяваш с това, че не помня, много. (Тук започва един кратък спор кой какво е правил, но накрая Андрей се съгласи, че Кики не се рови вече в нещата му. Тя го обвини в същото, но си призна, че оставя включени icq-то и skype-а си.)

Андрей, ти промени ли се?

Андрей: Това, което разбрах за себе си, е че съм прав относно начина си на живот, на общуване, на изказ. А за Кики се убедих, че тя си е такава и или я приемам, каквато е или няма да сме заедно. Но аз я търпя от 4 години, свикнал съм. Правя компромиси с нейните истерии и така.

Кики (сърдито): О, я не говори така. Изкара ме истерична.

Андрей: Така е, какво? Помниш ли последния случай, а? (Аз любопитствам какво се е случило и той продължава разказа си).

Събрахме се 30 приятели на 25-и декември в едно заведение към 12 часа на обяд. Уж да пием по кафе, а то – пихме много, ама други неща. И наш\'та като почна да звъни към 8 часа: Няма ли да се прибираш, няма ли да се прибираш?

А на нас това ни е вече като традиция, познаваме се от години и с някои не се виждаме по цяла година. Събираме се и се напиваме по мъжки, нищо лошо не правим.

Кики: Е, да, на Коледа.

Андрей: Ами, да. На Бъдни вечер бяхме заедно, семейно. На другия ден се напивам с приятели, то за това е празник. И на края, като ми звъня 100 пъти метнах телефона и уцелих най-скъпото нещо в заведението – плазмата. И на другия ден си платих 1800 лева, какво да правя.

А пак скоро счупих по същия начин и един телефон. Ама, знаеш ли какво, седя си вкъщи с един приятел, а тя ми звъни и пак ми задава някакви тъпи въпроси.

Хем много добре ми знае ежедневието – работа, обяд с нея, някой път с приятели, вечерта отивам към 6.30-7 да спортувам, после се прибирам към 8 и пак сме заедно – гледаме телевизия, вечеряме, правим каквото правим. А тя ме пита какво ще правя.

Е, какво да правя, бе, Кики? Баница. С късмети. И треснах телефона в земята, а той се счупи.

Значи спортуваш?

Да, ходя на фитнес. Един приятел ме натиска с някакви щанги.

Не се престаравам, де. Пътечка нещо, малко раздвижващи упражнения, защото водим много заседнал начин на живот.  Вече една година ходя редовно на фитнес и се чувствам много добре, имам повече енергия.

Как ти се отрази спада на фондовата борса, знаем, че имаш участие там?

Андрей: А, много добре ми се отрази. Аз търгувам с валутни двойки и там позициите ми са доста успешни и стабилни. Предвиждам, че няма да има големи сривове точно по отношение на тях.

Иначе ми е много интересно, уча и искам да се развивам в тази сфера. Малко бях прекъснал магистратурата си, но сега продължавам.

Вече 7-ма година финансовите пазари са ми е хоби, още нямам смелостта да започна само с това да се занимавам. Страх ме е все още да инвестирам големи суми пари, за да имам и повече печалба.

Кики: Ама аз съм по-добра от теб.

Андрей: Да, вярно е това. Жените са по-търпеливи и с по-здрави нерви, доказано е в световен мащаб. За да си успешен търговец, не трябва да си алчен, а трябва да имаш търпение.

Кики, Андрей е първият мъж в живота ти. Мислиш ли, че ще бъде и последния?

Кики: Много хубав въпрос. (Замисля се).

Андрей: Това е въпрос за 10 000 лева.

Кики: Да, с повишена трудност. И няма жокери.

Не знам, времето ще покаже. Не мисля, че има нещо лошо в това. Ако се получат нещата и продължим да сме добре заедно, защо да не е и последния. Пък и какво ми пречи да му изневеря? (смее се).

Не мисля, че някой друг може да ми даде нещо различно или нещо повече.

Андрей, ти как би реагирал , ако разбереш, че Кики ти е изневерила?

Андрей: Няма отговор на тоя въпрос докато не се случи. Не искам да предвиждам как ще реагирам. Няма нужда да си създавам дискомфорт предварително като мисля за нещо, което не зависи от мен.

Ако Кики реши да ми изневери, тя ще го направи въпреки мен. Дори да обърна земята не мога да я спра. Така че сега не го мисля.

Кики: Ще ми прости.

Андрей: Последния път като разбрах, че едно гадже ми е изневерявало, изпуших 2 кутии цигари за 4 часа. И оттогава, вече 6 години, не пуша.

Ще й разрешиш ли да се снима гола за някое списание?

Андрей: Тя няма нужда от моето разрешение, за да го направи.

Кики е на 21, има достатъчно акъл в главата си, за да взима такива решения сама. Примерно бих искал да ме попита, ако реши да си прави липосукция или нещо подобно.

Кики: Никой не ми е предлагал още, но не бих искала да се снимам гола. Може да се снимам по-загадъчно разсъблечена, но не искам да показвам всичко. Така може пак да ме поканят да се съблека още веднъж.

Андрей: Тарикатка.

Кики: Ами, да. Много ми харесва Диляна Попова и особено фотосесията й за Максим. И аз бих се снимала така. Не съм опитна, но може и да се получи.

Според някои хора всичко между вас на Острова е било фарс. Може ли всъщност да се играят емоции?

Кики: Напротив, ние бяхме най-истинската двойка там. Аз тренирах за Холивуд (смее се).

Андрей: На много хора казах, даже и на екипа, че играх най-лесната роля в живота си – себе си.

Кики: Ние се оставихме на емоциите си, особено аз. Каквото ми е на сърцето си го казвам и не ме интересува, без да се замислям.

Андрей (прекъсва я): А така, кажи си. Без да се замисляш.

Кики: Имаше такива, които се притесняваха да не направят лошо впечатление, внимаваха какво говорят, какво правят. На мен изобщо не ми пукаше, аз съм си такава.

Няма нищо лошо, че са ме видели да плача или, че съм говорила обидни неща за Андрей. Хората, които ме познават, знаят, че съм си такава. Мисля, че и другите не са по-различни, просто не си го признават.

Вярно, казах, че не искам да сме заедно повече, ама след това... като се видяхме, си промених решението.

Да, в началото изглеждахте много далеч един от друг, все едно никога повече няма да се съберете. После обаче се видя, че омекнахте един към друг?

Андрей: Ама, как да изглеждаме по друг начин като в петзвезден хотел тя ми смачка настроението. Как да й подам ръка? Как не й нахлузих лодката на главата, не знам. Не можеш да вгорчаваш настроението на някого и да се чудиш какво става.

Кики: Нормално е да не искам да сме заедно повече, при положение, че се опитаха да ме убедят, че Андрей се е влюбил в Калина.

Аз се разболях там по едно време, това не го излъчиха, от някаква мексиканска треска. Много се изплаших, защото бях с 40⁰ температура и всички ми разправяха, че било по-добре да не ходим на лекар в Мексико, защото били много зле.

Моите думи бяха: Викайте Андрей и да си ходим. Кажете му, че съм болна, да дойде. А всички почнаха да ми казват, че той не искал да ме вижда и казал да се оправям сама.

Приех това, защото реших, че е обиден от думите ми и че му трябва време да се успокои. Нормално е да искаш в такъв момент да не виждаш другия за малко.

Всякак се опитаха да ме провокират, та и аз да се влюбя в някого там. А то това изобщо не е толкова лесно.

Може ли една връзка да съществува без караници?

Андрей: Не, те са неизбежни.

Кики: Ако няма за какво да се скараш с един човек, той ти става скучен и еднообразен. Не може да си щастлив с някой до себе си, който постоянно ти козирува и ти угажда. Трябва и да тропне по масата няколко пъти. 

Андрей: Ще ти дам един бърз пример. Предишното ми гадже е с един пич, който всичко прави за нея. И скоро разбрах, че са се разделили. Почти съм сигурен, че тя го е разкарала.

Кики: Мисля, че тръпката поддържа жива една връзка. Без нея не става. Не се губи според мен, двама души могат да намерят начин да я поддържат.

Андрей: Една изневяра например връща тръпката.

Кики: А, добре тогава, ще ти я върна.

Андрей: Защо, моята тръпка не е изчезнала.

Кики: Аз затова казах на Острова, че като го видя накрая ще стане ясно как ще се развият нещата. Ако усетя, че имам тръпка, че нещо ме е жегнало, значи има смисъл да продължаваме. Е, усетих.

За съжаление като живееш с някого повече време ти става като даденост. Постоянно сте заедно и почти не се разделяте. От време на време само излизаме поотделно с приятели.

Андрей: Добре, обещай, че другия път като реша да излизам без теб, ще ми пожелаеш приятна вечер.

Кики: Няма да ти обещая такова нещо.

Андрей: Ей, всеки път със скандал.

Не трябва ли всеки да има лично пространство?

Кики: Да, разбира се. Аз много си държа на моето, но него не го знам какви ги върши с приятелите си. (Андрей през това време прави забавни физиономии.)

Кое е любимото ви място за секс извън спалнята?

Андрей: Терасата, морето през лятото, Мексико. А, последните два дена там се отдадохме напълно един на друг. (Кратко мълчание). Да, сега като се замислих ми стана едно такова приятно... Голям секс падна.

Ще се връщате ли...?

Андрей (още преди да съм довършила въпроса си): Да, септември месец за пръстена. На изпитателен срок е (посочва Кики).

Кики: И ти.