Часът на майките

Няма да ви казваме, че Ива беше една от водещите в сутрешния блок на БНТ и имаше предаване в радио FM+, а Богдана води заедно със Симо сутрешното предаване на БГ радио, защото сигурно си го знаете.

Това, което не знаете обаче е, че Ива обича да яде корите на мандарините („караме я поне да ги мие, но тя е толкова пристрастена, че забравя да го прави“, разказа ни Богдана).

Боги пък си пада по странни комбинации на вкусове и е твърдо решена да опита сьомга с млечен шоколад.

С млечен шоколад подобрявахме и петъчното си настроение трите съвсем наскоро.

Говорихме си много, смяхме се още повече и в крайна сметка се получи това, което ей сега ще прочетете и вие – разговор за жените, майките, бащите и нуждата от още часове в денонощието.

Кой е най-трудният въпрос, който са ви задавали децата? И какво им отговорихте? (Ива има две деца - на 11 и 6 години, Боги се радва също на две - на 10 и 1).

Ива: Когато децата ме попитаха защо съм плакала. Бях се скарала с майка ми. Не можах да обясня много добре, че и големите хора, които се обичат много, се нараняват понякога.

Богдана: Защо се карате, защо си нервна. Защо ми се караш. Това са сложните въпроси, на които трудно се намира отговор.

Ива: Обяснения като "Аз ти се карам, защото те обичам" децата не ги разбират.

Богдана: В деня, в който ме изписаха от родилното с малкия, изобщо не знаех на кой свят съм. Прибрахме се вкъщи, суетенето около малкия човек ми взе цялото внимание.

В края на деня дъщеря ми отвори вратата и попита „А някой ще ми сложи ли на мене да вечерям“, което направо ме съсипа. Беше началото на следродилната ми депресия.

И сега си давам сметка колко по-често обръщам внимание на малкото ми дете, защото е малък, пухкав, а тя ми изглежда много голяма. Трябва да се балансира между децата, задължително.

Имате много секси гласове. Получавали ли сте неприлични предложения по радиото?

Ива: Да. Имала съм много предложения за срещи. Даже един път се срещнах с един слушател. Не знам как успя да ме убеди. Нямаше никакъв сексуален елемент в цялата работа, обясни ми, че много искал да се запознаем.

Аз някак се съгласих и отивайки си мислех „Боже, това е най- голямата глупост, която съм правила“, но той се оказа много сладък.

Станахме приятели, той приличаше на Рупърт Евърет, ходихме на кино, такива неща.

Но пък жени са ми разказвали, след като сме се запознали и сприятелили вече, че мъжете им са искали да правят секс докато слушат мен по радиото. Винаги ми е ставало много неудобно от такива случки...

Богдана: Ива, определено ме би по секс. (смеят се). Аз нямам плътния глас на Ива и при мен всичко е по-скоро приятелски закачливо. От слушателите, с които говоря, разбирам, че има някаква привързаност към мен, но такива секси предложения не съм имала.

Богдана, в колко ставаш сутрин и как изобщо издържаш на цялата лудница?

Не мога да се оплача от много ранно ставане. Ставам към шест, което е нормално. Сега е малко по-натоварено, защото малкия става много много рано и събота и неделя е абсурд да се наспя.

Ако мога да се наспивам, колкото по-голяма въртележката, толкова по-добре. Жените не трябва да остават много време без работа, защото започват да си мислят глупости.

Ива: Трябва да оправя децата за училище. Преди, когато работех в БНТ, беше нечовешко. Трябваше да ставам в 4:30 и денят ми се разделяше на две. До обяд и след като се наспя след това.

Утрото ми започваше наново към два-три следобяд. Разминаваш се с всички останали хора по земята и никак не е хубаво.

Според вас колко време е справедливо да продължава денонощието? Ясно е, че сегашните 24 часа са обидно малко.

Ива: Ами, малко. Напротив, даже понякога ми се струват много. Обикновено, когато човек е добре организиран, свърша служебните си задължения за четири часа. Трябва да остава време за купон при всички случаи и време има за всичко.

Мисля си, че хората си губим времето в безумно приказване, висене в офиса, чатене.

Едно денонощие от 20 часа е супер. Пет часа за работа, седем спиш. Остават осем, през които можеш да се видиш с децата си, да се погрижиш за себе си...

Богдана: Аз бих удължила следобеда. Трябват ми няколко часа повече след 16ч. Сутрин ми е добре, времето ми стига, но следобеда трябва да се удължи, да.

Ще го запълня с домакинската работа, която така или иначе трябва да се върши, ще излизам много с приятелки, ще бъде чудесно.

Значи трябват ми 30 часа. Точно така.

Каква майка е българката?

Ива: Орлица. Все още е много патриархална. Много жени около мен, които бяха еманципирани, дишащи, амбицирани и пълни с идеи за живота си, се превърнаха в орлици.

Осмислят живота си само и единствено чрез децата си и не остава време да правят неща за себе си, което е много важно.

Другата крайност също не я разбирам. Майки -работохолички, които водят и децата си в офиса през уикенда.

За себе си признавам, че личните ми неща са много важни. Не мога без време за себе си. Обичам да излизам с приятелите си, да ходя по клубове, да се забавлявам.

Когато родих, си извоювах правото на личен живот. В началото имах много разправии и то с роднини по тази тема. „Каква майка си ти“ беше най-честия упрек.

Ами да, такава майка съм. За да е една майка добра, тя трябва да е щастлива, спокойна и да се чувства добре.

Богдана: Излишно е майките да посвещават цялото време на децата си. За да си интересна на детето си, за да му помогнеш да се развива, трябва да храниш собственото си въображение, собственото си щастие.

А какви са ни бащите?

Ива: Мъжете ни са готини. Само трябва да повярваме повече на татковците. Малко преиграват на тема „Как ще ги отгледам тия деца“ и се притесняват повече от колкото трябва.

Нашите таковци са много топли, много навътре в игрите, изобщо трябва да им раждаме деца.

Богдана: Според мен Ива описва мечтата за българския татко. Да, има такива, някои от тях познаваме лично, но не всички са такива.

Много голяма част от мъжете все още смятат, че единствената функция на таткото е да изкара пари, да се прибере, да си качи краката на масата, да пие бира и децата да не му се мотаят много пред очите.

Те сърдят ли са, че предаването се казва само „Часът на мама“, а няма „Часът на татко“?

Богдана: Сърдят се, разбира се. За това ги каним често при нас на гости, за компенсация. Дори ще излъчим Най-добър татко на края на годината.

Без какво не можете през деня?

Богдана: Не мога да стоя сама. Трябва да ми се сменят лицата през деня иначе ми е много криво.

Ива: Пия няколко кафета, които повече приличат на супа – с много захар, със сметана. И много вода пия. Дори изпивам на Боги водата по време на предаването.

И не спирам да се заплесвам нанякъде. Мечтая си, представям си някакви хубави неща и се чувствам прекрасно.

Богдана: Аз пък започвам да пия вода от утре (смее се).

И все пак проходилка, или не?:)

Богдана: Понякога (смее се). Проходилката помага на майката за малко да се чувства човек, дава възможност за глътка въздух.

Докато детето е в проходилката, можеш да направиш важни неща, като да се погрижиш малко за външния си вид. Ама малко, защото детето трябва непрекъснато да се наблюдава.

Въпреки проходилката, моя син успя да изпасе едно отровно цвете в хола. Истината е,че не знаех, че е отровно.

Ето, сега мога да го кажа – цветето дефенбахия е отровно за децата. Както и всички растения, които имат малки бели петънца по листата.

Има ли място за дечицата в София? Има спортни комплекси, в които достъпът на родители с деца е забранен? Къде да пратим децата?

Ива: Не, няма места. Като сравним с братския наш Eвропейски съюз и мерките, които там се взимат, улесненията, които малките получават, виждаш колко голяма е разликата.

Освен два-три театъра, които играят детски представления, няма никакви места. Просто няма.

Богдана: Така е, ние си отглеждаме панелени дечица. Освен липсата на забавления за децата, самата обстановка е ужасна. Хората стават и гледат само грозотия и мръсотия. Няма как да не израсне още едно чалга- поколение.

Работите в радио и в телевизия. Какво тогава правите през свободното си време?

Ива: Аз имам ежеседмични срещи с един джин-клуб. Три жени се виждаме всяка седмица и си прекарваме чудесно. Ходим на различни места, снимаме се, смеем се, много е забавно.

Е, сега е по-скоро вин-клуб, защото пием повече вино, но лятото наблягаме на джинче.

Богдана: Когато не работя, говоря по телефона. Сериозно, прекарвам страшно много време с телефон в ръка, дори мъжа ми каза, че ще ми направи паметник.

Случвало се е мъжът ми да излезе, аз да говоря по телефона, да се върне и аз да продължавам да говоря. Успокои се, когато му казах, че това не е един и същ разговор.

Докато малкият ми син Андрей не порасне, нямам много време за забавления, но когато стане по-самостоятелен, ще последвам светлия пример на Ива.

Всъщност и телевизия гледам, ама малко като идиот – цъкам с дистанционното, без да си давам много-много зор да вниквам в предаванията. То не че има какво толкова да се вниква в тях.