Влюбената Мария

Най-крехката и една от най-красивите участнички в Мюзик Айдъл 2 е Мария Илиева. Не известната ни изпълнителка, която има съвсем пресен дует с Руменъца и Енчев и ще го представят тия дни.

Не, говорим за онази Мария Илиева от Пловдив, която си тръгна от надпреварата за музикален идол на България след петия Голям концерт. Срещнахме се на открито – на зелените полянки край НДК.

Докато си приказвахме сладко-сладко, тийнейджъри от всички страни я нападаха за автографи. Прииждаха на талази, а Мария чак се почувства неудобно, че й се радват толкова.

Когато я видях, безмилостно опустошаваше кутия сладолед, което веднага ме наведе на мисълта, че изобщо няма хранителни проблеми. Въпреки, че е толкова слабичка, та чак ме е страх да я доближа. И има онзи непринуден смях, който те увлича да се усмихнеш на всички наоколо.

Ето я и нея – порцеланово нежна, много земна, а и пее.

Как ти се отрази напускането на Мюзик Айдъл?

Ами, доста добре. Всички ме питат как се чувствам, все едно е станало нещо супер трагично, а то си е нещо съвсем нормално. Мина доста време от началото, но бях подготвена за излизането си.

Имаш ли приятели в шоуто?

О, да, всички. Повечето ми станаха ужасно близки.

А разбираше ли се с Иван докато още беше с вас?

Те доста бързо го отделиха от нас, така че не се налагаше много да се виждаме. Той не идваше и на репетициите много редовно, така че с него нямахме много допирни точки. Само по кастингите се засичахме често.

А, веднъж отказа да се качим заедно в асансьора, защото се страхувал от мен, с което аз се забавлявах много. И не се качи. Но после нямаше проблем.

Как си обясняваш острата реакция на Ивайло, когато трябваше да се реши кой си тръгва и кой остава?

Той май приема много сериозно нещата, много навътре. Но вече му е минало, сега е в страхотно настроение. Пък и веднъж като участваш в елиминации, след това си претръпнал и е по-лесно.

Освен това думите му бяха изопачени леко, бяха изтълкувани неправилно. В никакъв случай не съм му била обидена, де.

На един от концертите имаше проблеми с високите токчета на едни обувки и ги захвърли на сцената. Научи ли се да ходиш с такива и разбираше ли се със стилистите?

Да ти кажа, аз мога да ходя, ама никак не обичам. Адски неудобни са, не можеш да ходиш, а да танцуваш е абсурд. По принцип съм доста спъната в краката – ожулени токчета, паднали капачета.

Иначе със стилистите се разбирах чудесно, с всички всъщност се разбирах. От време на време бойкотирах високите токчета, но за останалото бяхме в синхрон. Даже едната стилистка като си тръгвах ми каза, че като види пантофки, се сеща за мен. Все това исках (смее се).

Какво не ти стигна, за да продължиш напред?

Ами, не ми позволиха да разкрия до край някои неща за себе си.

По-скоро начина, по който ме определяха в шоуто не даде шанс на хората навън да ме оценят правилно.
Освен това не смятам, че бях търсеният от тях Мюзик Айдъл тази година, това е.

Иначе стигнах до петия Голям концерт, което за мен никак не е малко.

Да, така е.

Между другото, след като излязох много непознати хора ме спират и ми казват, че според тях журито не е било справедливо с мен, че ме смятат за по-различна, отколкото съм била показана. Така, че май мнението на журито не е повлияло на всички.

А обективно ли беше журито според теб?

Не винаги. Не беше само към мен, а към всички. Често се чудех защо правят определени критики и ми се струваше, че от време на време стрелят на посоки.

След това говорихме, но не сме обсъждали вече казаните от тях неща. Нямаше и смисъл.

Имаше ли полза за теб от критиката им?

Единствената критика, която ми беше полезна, беше по отношение на височините. Не, че виках много, просто имах проблем с уплътняването на високите тонове. Това беше единствената реална критика според мен. Останалото беше едно и също, не беше интересно след първия път.

Имаше ли момент, в който ти самата усети, че пееш зле?

Да, на MTV концерта докато пеех ми се струваше много фалшиво, чак се уплаших как звуча. Всички обаче толкова ме похвалиха, че бях направо потресена. И след като си чух изпълнението пак не можех да повярвам, че се случва. Изобщо не бях доволна от себе си, но на другите им хареса.

Работата с кой от менторите ти беше най-приятна?

(Още преди да довърша въпроса изстрелва отговора, който изобщо не ме учудва) Мария Илиева и Графа. И двамата са ми любими.

Да, разбира се. А как се работеше с по-възрастните ментори? Изглеждаха малко дистанцирани от вас...

(Замисля се) Знаеш ли, че като казваш това, май наистина е така. По-трудно се работеше с по-възрастните, те даваха малко практични насоки и повече наставления. Да, с Преслава също беше много приятно.

До латино задачата сцената оставаше някак празна в повечето случаи на Големите концерти, защото според мен липсваше хореография. Имахте ли нужда от повече работа относно сценичното си поведение?

О, да. Знаеш ли, това в България е голяма липса. По света хората работят постоянно с хореографи, балети и т.н., а тук не толкова. На нас ни липсваше точно това – повече сценично поведение. Излъчване имахме, всеки от нас според мен имаше собствено такова, но ни липсваше артистичност на места.

Видя ли латино концерта? Не можеш да се подготвиш толкова бързо едновременно да танцуваш и да пееш. Просто танците трябваше да започнат от по-рано според мен. Това беше хубавото на едно друго предаване от преди време, те имаха специални часове за това. Въпреки, че и два месеца да се занимаваш с танци пак е малко. Особено, ако не си танцувал изобщо преди.

А въпреки умората и натоварената ни програма, смятам, че щяхме да се справим и с малко хореография. Какво толкова.

Коя беше най-положителната част от Мюзик Айдъл?

Всичко беше много положително за мен. Най-хубавото беше, че Мюзик Айдъл ме върна към музиката. Точно преди това бях спряла да пея и почти година се занимавах с нещо съвсем различно.

Иначе съм пяла и в доста пловдивски клубове заедно с много интересни групи, но бях престанала. Един приятел ме убеди да участвам в шоуто, а аз няколко пъти имах проблем с подаването на документите. Но успях, де.

А остана ли нещо негативно като спомен?

Ами, не мисля. Въпреки, че имаше изнервящи моменти, когато бях недоспала. Случваше се да ставам много рано, да трябва да се свършат много неща и да си легна късно, беше уморително. Понякога се изнервях от дребни неща, което е нормално за всеки човек. Иначе негативни усещания не ми останаха.

Била си и манекенка. Имаш ли още изяви на модния подиум?

О, не. Пробвах се, но издържах само 8 месеца или нещо подобно. Това не е нещото, което искам да правя, изобщо не е за мен.

А сега смяташ ли да се занимаваш отново с музика по-сериозно?

Да, мисля да опитам пак. До къде ще стигна не знам още, но е много рано за прогнози. Пък и тук не можеш да живееш само от музика, няма да стане изобщо.

Как ще си поделите сцената с твоята съименничка Мария Илиева, която е много популярна?

(Избухва в смях) Ммм, не знам, не знам. Това съм си го мислила и още не съм го измислила. Ще бъде интересно обаче. Лошото е, че и второто ми име е доста банално – Георгиева, та не мога да го използвам.

Мислила съм си и само за Мария, но има такава вече, нищо, че е в друг жанр. Ще видим. Мислила съм и за псевдоним, но не се сещам за подходящ. Може би сам ще си дойде след време, не знам.

А как ти звучи Мими?

(Смях) Е, Мими, това звучи много детско.

Нали знаеш, че така наричат ласкаво Марая Кери?

А, не, не знаех. Но не ми звучи добре – Мими Илиева. Ууу (прави гримаса на отвращение).

Добре, идва момента с един много труден въпрос, който неизбежно трябва да задам, защото хората много ги вълнува. (Вече ме гледа с много озадачен поглед) Храниш ли се редовно и в достатъчно количество?

(Залива се от смях) Даааа. Не съм на диета, не съм анорексичка, нямам хранителни проблеми. Винаги съм си била такава, още от малка и нищо не ми се лепи. А аз всъщност си хапвам много и предимно манджички такива – пиле с картофи, ориз, готвени манджи, знаеш.

Само мусака не обичам, иначе скари, картофени манджи всичко ям. Повечето хора ми се смеят като почна да говоря за храна, но аз наистина ям много. Явно имам ужасно бърз метаболизъм обаче. Много мои познати са все на диети, аз си хапвам всичко без проблем.

Но спрях да спортувам напоследък, а трябва пак да почна, че с това се качва маса. Някой и друг килограм мога да добавя.

Има ли някоя световна звезда, която наистина харесваш?

Да, Пенелопе Круз ми е много любима като визия, стил, поведение, поне на интервюта, които съм гледала. Иначе харесвам Алиша Кийс много. Но имам една любимка, чийто изпълнения са повече джаз и аз често ги пеех преди. Това е Джил Скот, която обаче не е особено популярна тук, нямаше как да пея нещо нейно.

А на любовния фронт какво ново?

(Смее се) Ами, нищо особено, влюбена съм. И се сещам за една песен на Глория, където се пее „Влюбена съм не в теб, а в живота“.