Пепеляшка на сцената

Деница е слънчева, усмихната, да, пълничка, но пък много жизнена. Има сладко френско „р“ и много надежди емоциите около Мюзик Айдъл да продължат.

Тя стигна до финал, макар скептиците да твърдяха, че с този външен вид няма да й се получи. Външният вид обаче, смятаме ние, се променя с малко повече усърдие и изгонване на мързела.

Колкото до айдъл-перспективите... само бъдещето ще покаже.

А докато чакаме бъдещето да дойде, ето я Деница в сегашно време, ден след края на предаването, само за вас.

Каква ти беше програмата, с която отслабна толкова много?

Хранех се умерено, никакво сладко, малко белтъчини, не смесвах определени храни. Това, което ме държеше, е че имах право на шоколад един път в седмицата.

Проблемът при мен, а и при всички певци изобщо, е че бързото отслабване се отразява пагубно на гласа. За това и резултатите ми не са по-добри.

Освен храненето, ходех на процедури. Инжектираха ми коктейл витамини и разни други съставки на определени места по тялото, които стопяват мастните натрупвания и се намалява обиколката – хипокситерапия.

Обличаш един специален костюм и ходиш по пътечка. Потиш се страшно много и се отслабва по-бързо.

Със сигурност ще продължа да се храня по тази програма, но не искам да свалям още много килограми. Харесвам си се така.

Остана четвърта, не те е ли яд малко?

Как ще ме е яд! Не вярвах изобщо, че ще стигна до тук. Много съм щастлива.

Коя песен не искаше да пееш?

Знаеш ли, получи се така, че повечето песни, които не исках да пея, после ми се получаваха добре. Като „Unfaithfull“ на Риана.

Никак не ми хареса текста. Ако на мен ми се случи подобно нещо, изобщо няма да го кажа така. Но пък думите си пасват страшно много на музиката и в крайна сметка парчето е много добро.

А коя песен не можа да изпееш, а ти се искаше?

На финала всеки от нас трябваше да подготви песен, която да изпее в случай, че победи.

Бях си избрала една не много известна песен – на Ренди Крауфорд, „Елмаз“. Аз и по принцип такъв стил слушам – ритъм енд блус, джаз.

Какво си говорихте с Карл Кокс?

Карл Кокс е страшно готин и много ерудиран човек. За мен диджеите са най-добрите музиканти, защото трябва да чуват цялостната музика.

Питах го как издържа на напрежението - той има дни, в които спи по пет часа. Обясни ми, че с времето се е научил да си почива максимално бързо и че се свиква с всичко.

Държа се много приятелски с мен, и той, и мениджърът му. Докато пускаше на партито, се обръщаше да ме поздравява.

Беше супер изживяване.

Какво искаш за себе си в следващата една година?

Все още не знам точно какво ме чака. В процес на сработване сме с Вирджиния Рекърдс. Ние се нагаждаме към тях, а и те към нас.

Знам, че ще продължа да пея при всички случаи.

Жените май се оказаха по-издръжливи в Мюзик Айдъл 2. И Денислав, и Тома си изпуснаха нервите в даден момент. Или пък по-готови на жертви в името на кариерата?

Според мен жените по-добре могат да се концентрират във важни моменти. Напрежението за всички ни беше много голямо, но някак си момичетата успявахме да се съберем в себе си и да дадем най-доброто. А и жените не са толкова избухливи.

Не че се деляхме на момичета и на момчета. За всички ни беше еднакво натоварено.

Журито подкрепяше май най-много Нора, особено накрая. Не се ли чувствахте ощетени?

Право на журито е да си има любимец. В крайна сметка те са хората, които търсят новият музикален идол и явно в нея са видели това, което искат.

Видя се обаче, че публиката е на по-различно мнение.

Чие мнение те интересува повече – това на журито или на публиката?

И двете, но по различен начин. В крайна сметка ние пеем заради публиката. Но журито ти обяснява какво да подобриш в професионално отношение така, че да се харесаш на слушателите си.

С някои от критиките на журито не бях съгласна, като например след „Шоколад“ със Свилен. Нямаше как да направим дуета по различен начин и ни се получи добре, въпреки че на тях не им хареса.