Големите победители разказват

Видяхме се на една слънчева тераса, шоколадовите вафли на масата се разтапяха, с Дивна се наливахме с вода, а Миро се беше събул бос, изморен от 12-те интервюта преди нашето.

Без повече уводни думички, вижте за какво си говорихме с дуета, спечелил рекордната награда от половин милион лева.

Миро, за какво няма да ти стигнат парите от наградата?

Не знам как ще прозвучи, но няма да ми стигнат за дейности, свързани с глобалното затопляне. То вече е факт и много ми се иска да направя нещо, с което да покажа на хората как то влияе на планетата ни, на моретата, на нашето включително.

Човечеството е изправено пред природен катаклизъм, който не се е случвал сигурно от потопа насам.

Няма да имам възможност и да помогна на всички хора, които имат нужда. Това, което ме е яд, че има хора с пари в тази държава, които обаче не правят нищо.

Много негативно започнахме. Кажи ми нещо хубаво.

Нещо хубаво ли? Гласуването в играта ме обнадежди. Българите гласуваха за бъдещето на България (посочва Дивна- бел. авт).

Ако не участвахте в Пей с мен, за кого щяхте да гласувате?

Миро: За Каролина. Не защото не е наш изпълнител, а защото е добър изпълнител. Бих гласувал и за Марги Хранова и за Севинч. За Софи също бих гласувал.

Дивна: Щях да гласувам за тези, които Миро изброи и за Камелия Тодорова и Даниел.

Ще запишете ли заедно песен с Дивна?

Да, може би, ако има време, някой ден, ще видим.

Кой беше най-трудният момент от предаването?

Дивна: Когато дуетите трябваше да си тръгват. Беше ми много тъжно.

Миро: За мен най-трудният момент беше когато Софи понесе публично отговорността за това, което всички правеха тайно вкъщи.

Само че за разлика от останалите, Софи нямаше маска.

Как успя да направиш клип и да участваш в Пей с мен по едно и също време?

Не само, че направих клип, а и си завърших албума. По-точно го продуцирах. Проведох няколко сериозни бизнес срещи, уточнихме условията със спонсорите, всичко приключи много добре.

За да имаш един успешен музикален продукт, ти трябва и добър бизнесмен, който да седи зад него.

Да не си намерил таен начин за удължаване на денонощието до към 32 часа?

Да, намерих го, сега ще ти го кажа. Станах съвсем различен от това, което бях. В момента, в който поех инициативата да случа мечтите си, преустанових нощния живот.

И без това бях отчаяно изморен от него. За мен вечерта свършва към 12, когато приключвам работа и ставам сутрин в седем и половина - осем.

Не ми липсва нощният живот, много съм щастлив, че вече не ходя по заведения. Щастлив съм от това, че вместо да се напивам с „приятели“, случвам това, което смятам, че искам да случа и се чувствам прекрасно.

Когато станеш рано, имаш съвсем различна перспектива към деня. Радвам се, че се събуждам заедно с огромната част от българите, пием кафе и се приготвяме за работа.

Работя през деня и се прибирам щастлив, когато съм успял да приключа с добра бизнес среща.

Лесно ли премина от единия начин на живот към другия?

Тялото ми се отблагодарява за това, което направих. Спрях и алкохола, защото се оказа, че нямам нужда от него.

Оказа се, че едва ли не съм пиел на сила, за да успея да се впиша в обстановката. Докато се „вписвах“, разбрах кой съм и какво искам.

Не ти ли беше странно да виждаш Дивна, вместо Галя?

Не си ми задала този въпрос.

Дивна, видя много от шоубизнеса, още ли искаш да си певица?

Искам да се занимавам с много неща, свързани с музиката. Танци, свирене. Започвам да уча в музикално училище с пиано. Мислех цигулка, но се разубедих.

Това в Русе ли ще се случи или ще дойдеш в София?

Дивна: В Русе.

Миро: Знаеш ли колко обичам провинцията. Там времето върви много по-бавно.

(Дивна запалено започва да обяснява как има хора, които казват „провинция“ с много гадна интонация. Аз я подкрепям, Миро се опитва да ни разубеди, че на думата нищо й няма и обяснява как харесва много повече живота в другите градове).

Миро, обвиняха те, че не приемаш предаването на сериозно и не си учиш текстовете. Как ще се защитиш?

Първо, аз съм отговорен и не обичам безотговорността. От друга страна се опитвам да не се взимам на сериозно.

Можех спокойно да се приближа до аутокю-то и да си прочета текста, но не го направих. Всички използват текста, който тече зад кадър.

Когато спря аутокю-то на два пъти, стана ясно, че никой не си знае текстовете.

Изваждайки листче с думичките, показах, че не е задължително човек да си знае думите наизуст. И не излъгах, че съм ги научил, а всъщност да ги гледам от аутокю-то.

Кой концерт не искахте да свършва?

Този, на който пяхме песента от филма „Красавицата и звярът“. Много я обичам тази песен, костюмите ни бяха почти като на героите от филма.

Щяхте ли да спечелите, ако Дивна беше на 25 години?

Ако беше със същите качества – да. Изборът на тъй наречените „звезди“ беше много успешен.

Даниел например, той има много богат глас, с много хубави нюанси.

За съжаление хора, които са тясно профилирани в стила си, бяха в неизгодна позиция. Любо може да бъде единствено Любо и нищо друго, Камелия Тодорова е Камелия Тодорва и нищо друго.

Това беше съвсем различен формат. Тук имаше задачи и всеки трябваше да влезе в определена роля. Както и да е, за добро или за лошо, свърши. Ще ми липсват понеделнишките концерти.