Люси: Къдрав, шеметен не-ангел

Десет години преди No Angels, на едно култово за тогава място в Плевен.

1 / 6

Поради „независещи от нас причини“ или с други думи – Люси пътува, ние работим, тя работи, ние пътуваме, успяхме да се видим чак сега, в един топъл съботен следобед, малко преди някои от нас да си проведат бурна анти-стрес терапия, наречена „вечното дерби“ на живо.

Последният път, когато си говорих с Люси, беше в коридорите на един театър, в един град, в който и двете сме родени, докато родителите ни играеха на сцената. Ще да е било преди 19 години.

Сега не беше по-различно. Само дето от сегашния разговор има два резултата.

Единият е лош. Загубих бас и трябва да купувам бутилка уиски, но не това е важното.

Важното е, че интервюто най-сетне е факт, направихме го на живо, а не по мейла и вече е съвсем готово. Специално за вас.

Как поддържаш шеметно-червената си коса, къдрава на всичкото отгоре?

Не е лесно да имаш къдрава коса и да си я пазиш здрава. Използвам много хубави продукти за коса, просто се налага. Не мога да си купя шампоан от супермаркета и наистина си трябва професионална грижа. Те са с повече протеини.

Какво прави във времето между последния ти ден в Плевен и първия в Ноу Ейнджълс, когато тук не се чуваше нищичко за теб?

Ооо, ти къде ме върна. В много хубаво време. Бях през цялото това време в Хамбург, проговорих немски, имах много лежерен живот като цяло.

Заминах за там, за да уча в едно частно музикално училище. Там изкарах година и половина и после започнах да участвам в мюзикъли.

После бях три години в един музикален театър, предимно танцувах.

Всъщност, аз заминах за Германия, за да намеря начин да стигна до поп-сцената, на която Люси ще си е Люси.

През тези няколко години преди Ноу Ейнджълс минах през всички стилове и беше много, много интересно.

Полезно ми беше, че развих в професионална танцова форма чувството си за музика. Казвах си – то пеенето си е пеене, по-добре сега да си потанцувам, докато съм още „младо гадже“.

Имах много хубави приятели в Хамбург, живеехме с един луд французин в един сутерен, много забавно беше.

Там си остана моя втори роден град, след Плевен.

Много хора казват, че музикалният бизнес в България се развива по много странни правила, ако изобщо се развива. Участниците в музикалните риалити - програми изпадат в забвение само дни след края на предаването. Защо?

Не е само в България така. В Германия победителките от предпоследното риалити за поп-група, от което тръгнахме и ние с Ноу Ейнджълс, така и не можаха да пробият.

Две месеца след предаването залязоха. Нямаше пазар.

Ако не си тип човек, който да интересува хората като тип човек, каквото и да пееш, няма как да грабнеш хората.

Тук маркетингови стратегии и промотиране на изпълнители както на запад не се правят, защото няма продажба на музика, на дискове и затова новите звезди не могат да пробият.

Вирджиния рекърдс се опитват да правят нещата както трябва, но и те имат още много опит да трупат.

Вярно е, че вече един музикант печели не от продажби, а от концерти и спонсорски договори, но все пак записването на музика все още е най-важното.

Аз не знам, честно да ти кажа, как печелят пари българските поп-изпълнители, като те правят много малко концерти. Много ми е чудно.

Виж, поп-фолк изпълнителите ги уважавам страшно много, защото те правят нещата както трябва.

Имат едно освободено отношение с публиката, като рок звезди са, знаят как да я спечелят, не се колебаят да сменят тоалети, да привличат вниманието по всякакъв начин върху себе си.

Тома ли беше правилният избор за втори музикален идол на България?

Да. Тома показа толерантност към всичко, оставайки верен към себе си. Той е непукист на сцената, има характер, видях го сега на концерта на Акага. На сцената Тома е спонтанен, пее изключително вярно, идва му отвътре и това е нещото, което една вярна публика търси.

Харесваме много стила ти на обличане, особено вратовръзките. Съветваш ли се с някого за външния си вид или си избираш дрехите сама?

Определено не се съветвам с никого. Мен хора не могат да ме съветвам. Като правим фотосесии, аз съм човекът, който носи два куфара дрехи със себе си.

Обличам си моите неща, защото много трудно стилистите ме улучват като настроение. Аз не го обиждам по този начин разбира се, не им казвам „вие сте некадърни“, просто им казвам „бе, аз ще донеса и моите неща и ще видим какво можем да комбинираме“.

Знам, че преди гледката „Люси в рокля“ беше нещо почти невъзможно. Сега на сцената често си с рокля. Свикна ли вече?

Люси обича да играе и когато се налага или просто когато съм в настроение, с удоволствие обличам роклички, по-късички, по-дългички.

Мина отдавна онова време, в което „Люси с рокля“ беше нещо невъзможно.

Като сме почнали с изброяване на нещата, които харесваме в теб, как си поддържаш кожата?

Както косата – със скъпа козметика. И най-важното нещо – никога, ама наистина никога не си лягам с грим.

Това всички мацки трябва да го знаят. Дори да се влачиш по корем, а аз, повярвайте, съм имала случаи, в които ми е било адски трудно да си стигна до леглото, трябва да намерите сили да си махнете грима.

Почистване, крем около очите и хидратиращ крем.

Аз много пътувам и със самолет, а вътре въздуха много изсушава кожата, затова не се разделям с крема.

Какви са ти отношенията с пластичната хирургия?

За сега – никакви. Гърдите си ги харесвам много, харесват ми ги, така че няма да е това, но при всички случаи след време ще направя нещо против бръчките.

Не съм се интересувала много още какво, за ботокса разбрах, че е отровен, ще видим.

Какво струва да признаеш, че си различен? Заслужава ли си цената?

Какво струва? Пет лева струва. Едно кафе. (смеем се). Струва първо много дълги и сериозни разговори с мама. ( А с татко, питам аз) Татко знае всичко и приема всичко.

После ти дава свободата да се държиш както ти идва отвътре. Нямам притеснения да се държа открито с който и да е. Прави ми впечатление тук, че има хора, които другите не смеят да доближат.

Аз това не го разбирам. Важното е да се забавляваме.

Вероятно съм и изгубила някакви неща заради откровеността си, но не съм разбрала да е нещо фатално сериозно.

Научи ли мацките от Ноу Ейнджълс да танцуват ръченица?

Не, те са толкова далече от тия ритми, че абсурд.

Вече имаш самостоятелен албум, участваш като жури в няколко предавания. Самичка ли продължаваш оттук насетне?

О не, в никакъв случай.

За всяка една от нас самостоятелната кариера е много важна. Първо, защото натрупваме нови впечатления и контакти, после, защото никоя от нас не знае до кога ще има Ноу Ейнджълс и всяка трябва да върви и по собствения си път.

Дори ни е много хубаво когато се съберем след няколко месеца раздяла, през които всяка от нас е правела различни неща.

Сега пътуваме за Ню Йорк за записи на новия ни албум, ще пристигнем в деня, в който вече ще е ясен новия президент и сигурно ще е много интересно.

В кой град искаш да живееш след 34 години?

Когато съм на 66 ли? Труден въпрос. Аз не знам след две години къде ще бъда, ти ме питаш за след 34 години.

Все пак, ако мога да избирам, вероятно в Ибиса. Това е много хубав остров и изобщо не е само за партита, както хората си мислят.

Как си почиваш, ако имаш време за почивка изобщо?

Пред телевизора. Размазвам се със сериали. Купувам си ги на DVD, защото е ясно, че не мога да ги следя.

Гледам страшно много.

А как се забавляваш, след като музиката и танцуването са част от работата ти?

Пак с музика и танци. За мен това не е работа, аз отивам да се забавлявам. Късметлия е всеки, които работи нещо, което харесва и не му е досадно да казва „отивам на работа“