Димитър от Сървайвър: Излязох от гордост

Той е на 29 и е оцелявал в Ню Йорк, в няколко европейски градa и... в Сървайвър 3.

За Димитър Димитров става дума. Той е човекът с много лица, защото постоянно мимикира и човекът с много професии, защото така му е по-интересно.

Димитър преподава актьорско майсторство в различни школи, а освен това дава и уроци по Винг-Чун Кунг-Фу, което си е истинско бойно изкуство, не е шега работа.

Освен това той има частна консултантска фирма и между другото поработва на летището, ей така, за да е по-забавно.

Твърди, че е млад да бъде режисьор, защото тази професия изисква богат житейски опит. Смята, че хората не биха го приели сериозно все още, пък и има какво да учи.

Обикаля центъра на София на колело, защото така е по-бързо и удобно. И екологично. А, да, освен това все още не е открил жената на своя живот.

Но вижте сами какво точно си говорихме с Митко.

Коя е твоята причина да влезеш в Сървайвър?

Имах много причини, ако беше една, нямаше да вляза. Обикновено тръгваш заради нещо банално, но после намираш много други причини.

Едно от основните неща е, че играта е за пубертети. Тук нямам предвид възрастта, а фактът, че отиваш там, за да се докажеш по различен начин. Сериозни, зрели хора не биха участвали в подобно състезание, те имат семейства и работа, които са им далеч по-важни.

Следях и причините на другите – някои бяха отишли там, за да срещнат партньор в живота си например. Най-малкото телевизията ти дава възможност да се запознаваш с нови хора.

Аз самият исках да проверя дали мога да направя това, което казвам, дали съм това, което мисля за себе си. Исках да видя и как се случва Сървайвър от чисто режисьорска гледна точка.

Как ти се струва участието ти сега, когато си навън?

Абсолютно всяко ново преживяване пренарежда вътрешната ти матрица и става част от теб.

Сега съм по-уверен и малко загрубях. Преди това бях по-деликатен, въпреки бойните изкуства и екстремните спортове, на които съм фен – скачам с парапланер, с бънджи и разни такива.

Сега вече съм и малко по-агресивен и непукист.

Нормално е, когато си бил малко по-дълго в допир с цивилизацията, да станеш малко сив и скучен. А Сървайвър, природата и условията там бяха като глътка чист въздух.

Как ти се отрази суровaтa обстановка в Панама?

Не посмях да мрънкам, но иначе беше много тежко. Особено за хората, които не са се сблъсквали с подобни неща, а повечето бяхме такива.

Имах проблеми с храносмилането и това беше адски некомфортно. Нали знаеш, че в такива случаи човек или говори много, или не казва нищо. А и да бъда по-мълчалив беше част от стратегията ми.

Не мислиш ли, че това ти изигра лоша шега все пак и предизвика излизането ти?

Не, не. Аз излязох от гордост, защото в един момент се почувствах всемогъщ. Бях предвидил и планирал всичко, което ще стане в играта, освен изненадите от страна на екипа.

Но реалността извън фантазиите ми беше друга. И загубих. Сега чакам късметът да ми се реваншира (смее се).

Откри ли приятели в играта?

О, да, ние си ходим като секта. Сървайвър сплотява хората, които го приемат като игра, а не като мисията на живота си.

Много близки сме с Иван, с малката Гери, със Спас, с Живко, който междувременно се ожени.

До момента излязоха повече мъже, в предишните издания не беше точно така. Смяташ ли, че този път мъжете се обединяват по-трудно и за това губят?

Не, не, това не е въпрос на обединяване или нещо такова. Жените не са по-обединени, просто се вкопчват една в друга от страх. Но излизането на повечето от мъжете си беше моя грешка.

Също като в шаха – след дебюта идва първият сблъсък на големите фигури. Аз нямах достатъчно шанс да оцелея. И след отстраняването на Лъчо беше ясно какво ще се случи по-нататък.

Кой беше най-трудният момент за теб?

Нямаше такъв, аз бях подготвен за всякакви изненади и трудни моменти и бях решен да ги приема.

Бях обещал на един добър приятел тук, че за нищо на света няма да изляза доброволно от Сървайвър. Той ми каза, че ще ме нарича „леке“ през следващите 5 години, ако не спазя обещанието си.

На третия ден, когато силите ми свършиха и започна глада, тогава си казах: „Леле-мале, защо дойдох тук?“. Но издържах до десетия все пак.

Знаеш ли, в бойните изкуства има едно явление, наречено „Втори вятър“. Когато правиш нещо до изтощение, независимо дали е тренировка, работа или умствени усилия, идва момент, в който тялото отказва да продължи.

Ако си наложиш да продължиш, мозъкът помага на тялото да намери резервни сили и да продължи. Това е въпрос на тренировка и много ми помогна.

Като най-лек от всички, аз бях може би най-зле – за престоя си там свалих 7 килограма. Но не се отказах.

Значи бойните изкуства ти помогнаха в играта?

Е, не ми се е налагало да се бия там (смее се).

Но, да, помогнаха ми със знанието, че мога още, че мога повече. Те възпитават волята, пък и не забравях да се усмихвам, което също дължа на тях.

Имаше ли нещо режисирано в играта?

Нещата, които аз съм режисирал (смее се). До един етап успявах, но както ти казах вече, след това се провалих.

Ако ти беше режисьор, какво щеше да промениш?

Е, не, Сървайвър не може да бъде режисиран, все едно да режисираш реалността. Иначе самото предаване до голяма степен е клъцни-срежи – има много материал и трябва да се реши какво точно да се покаже от него.

Все още се харчи сексуалния елемент и на това се набляга, логично.

Ако аз бях режисьор обаче, щях да заложа на качествените моменти в общуването и поведението на участниците. А не на близките кадри на дупета например.

На какво учиш студентите си по актьорско майсторство?

В момента се опитвам да ги науча да четат повече. Карам ги да правят някакви откъси от пиеси, за което обаче трябва да се подготвят сериозно. Иначе много експериментирам с тях, старая се да им бъда максимално полезен, чисто практически.

Ти самият беше ли актьор в Сървайвър?

Не, много малко играех, бях себе си. Това беше експеримент в общуването и не смятам, че загубих, въпреки че според правилата е точно така.

Няколко жени коментираха, че си вампирясал след една от игрите. Има ли нещо вампирско в теб?

Хаха, това е най-забавният ти въпрос до момента.

Склонен съм да подценя емоционалната интелигентност на тези жени. Все пак аз играех и се забавлявах, но и бях толкова гладен, че погълнах част от месото.

Можех безопасно да освободя дивото, което всеки от нас носи в себе си. И се възползвах от ситуацията. Но в мен няма нищо вампирско.

Кое е най-екстремното място, на което си правил секс?

Обикновено за такива се възприемат открити оживени места. Моето такова преживяване беше на Панчаревското езеро в една лодка. Наоколо имаше много рибари и плажуващи, но не ни пречеше.

А, и в един автобус на път за Полша.

Обичаш ли да доминираш във връзките си?

Не, не. В една връзка трябва да има партньорство, равнопоставеност и размяна на ролите. Това е всичко, което води до разбирателство.

Имаш ли някого до себе си в личен план?

Хаха, и на учениците си казвам, че моят личен живот не е добър пример и няма какво да се вземе от него. Обичам постоянните неща, но във взаимоотношенията с противоположния пол не съм достатъчно зрял. И се държа безотговорно.