Колекционер на срещи и приключения

Соня Колтуклиева е една от онези жени, за които си казваш – искам като порасна да приличам на нея, дори когато си вече на 27 години.

Бивш журналист от БНТ, автор на предаването „Партньорство за бизнес“.

В момента е ПР-консултант и главен секретар на Съюз на инвеститорите в туризма.

Една от любимите ни пр-специалисти е, защото е ужасно енергична, винаги се усмихва и не спира да разказва истории.

Ето я и специално разказаната за Tialoto.bg история, т.е интервю, т.е .. разбирате ни. Соня Колтуклиева при нас:

С какво не си се занимавала?

С лицемерие, подлост, кражби, не съм обирала банка, не съм прецаквала живота на някого, не удрям първа, ако хората са коректни, но като типична македонка, когато някой ме ухапе, го унищожавам.

Обикновено животът ми дава шансове и след години да си отмъстя, защото така се връща баланса.

Готова съм да платя моята цена за грешките или за нанесените удари. Тежко му и горко на този, който се изправи срещу мен.

Родена съм на 28 юни, което ме прави бял рак. Черен рак например е Елена Костова. Тя стана причина да ме уволнят от националната телевизия. Отмъсти си за времето когато съпругът й Иван Костов беше финансов министър.

По това време Елена получавала анонимни писма, че аз съм имала нещо повече със съпруга й от дружеско приятелство, но тъй като бях журналист и той имаше полза от нас, Елена не каза нищо.

В момента, в който стана премиерша, се зае да разчисти медиите от всички хора, които не й харесваха.

Бяхме страхотна група от енергични и неординерни жени в телевизията, но след всички чистки в БНТ, телевизията е повече за срам, отколкото за гордост.

И все пак – телевизията ли ти беше най-интересна?

Обичам много телевизията, макар че никога не се гледам. Предпочитам живите предавания. Мои приятели са ми казвали, че се променям на секундата, в която вляза в студиото.

Когато участвах в шоуто на Азис, беше голямо шоу. В един момент не издържах и го накарах да си сменим местата, беше много забавно.

Всичките ми „дяволи“ подскачат, когато съм на живо в телевизията. Имам страст към визията. Бях първата, която излезе от много строгите канони да не се редактират интервюта с министри и бизнесмени.

В смисъл – редувах лицата с картини и пейзажи, а не само лицето на интревюиращия, за да ти доскучее.

Ставаше нещо като шампанско – тъкмо ти хареса и свърши.

За съжаление няма нито една телевизия, която да събере всички качествени водещи на куп. Девалвира журналистиката, но се надявам, че това е падение преди въздигане.

Животът ми тръгна по друг път, а и не ми харесва отношението към телевизионното предаване да е като към нещо между другото и насипно.

Телевизията изисква себеотдаване. Ако сега започна собствено предаване, означава да оставя всичко друго. Много хора и ангажименти са ми на главата.

Истината обаче е, че интернет ще промени много медийната сфера.

Пътувала си ужасно много, къде жените се обличат най-зле?

В Америка. Отвратително е. Макар че за себе си са прави. Те са издигнали парите като всепоглъщаща ценност, а на второ място е комфорта и вътрешното равновесие.

Те малко се интересуват как ги възприема външния свят. Мислят за себе си, че са най-добрите и това е. Слаби трябва да са само холивудските звезди.

Много важно, че съм зле облечен, да му мислят тези, които се показват по кориците на списанията.

Гледат да им е комфортно. Светлият лъч е към френските и италианските дизайнери, но на по-богатите.

Те грабят маркови европейски дрехи, без значение дали ще могат да ги съчетаят с подходящи обувки или аксесоари.

Къде е границата между стил и парадиране? И трябва ли да обявя на всички, че съм с Прада, за да ме нарекат стилна?

„Аз нося Прада“ биха казали на глас само комплексарките и жените с провинциално мислене, жените без вътрешна увереност, парвенютата.

Ние сме парвенюшка държава сами по себе си, защото нямаме поколения елит, поколения стил.

Да имаш много пари, не означава да си богат. Стилът не се постига от гледане на модни списания и тичане по модните места за пазаруване.

Постига се с ген, природна дарба и енергия да се променяш непрекъснато.

Ние в България сме с много объркани понятия. Стилът ни убягва, не знаем как да превърнем самите себе си в бранд.

Не сме се събудили от селското си минало. Ние сме първо поколение „обувки“, след много поколения „цървули“.

Това не е нещо ново или да се случва само тук. Хората, които са забогатели „за една нощ“, нямат в себе си желанието да учат, те искат само да потребяват. Могат да живеят в центъра на Париж или Лондон, но да си останат цървуланковци.

Трудно е да имаш стил. Ключовата дума всъщност е „индивидуалност“, която се постига много трудно.

Екстравагантността показва чудовищна неувереност или пренебрежение към света. Не адмирирам нито едното, нито другото.

Човек трябва да се научи да изразява себе си чрез дрехите. Човек трябва да може да сложи етикет на характера си, а не просто да облече етикет.

Сега се занимаваш със създаването на имидж на разни хора. Само имиджът достатъчен ли е за успех или трябва и нещо друго?

Стефан Шарлопов (бивш журналист, настоящ собственик на верига хотели – бел авт.) така обича да описва работата ми „Ти от сухо дърво можеш да направиш министър". Не знам обаче дали мога от всеки да направя човек със стил.

Хубаво е да си адекватен – адекватно облечен за мястото, срещата и хората. Може, но е различно и се учи предварително – да имаш етикет на поведение.

Не може да се метнеш с два куфара в ръка на самолета и да отидеш на бизнес или политическо посещение без предварителна подготовка. Навсякъде по света по дрехите посрещат и може и по дрехите да те изпратят.

В смисъл – изобщо да не влязат в контакт с теб, ако сметнат, че не си адекватен.

Нещо такова се получи преди години по време на посещение на един наш вице-премиер в Япония и Южна Корея. Екипът му бяха подготвили за подарък на корейската страна комплект ками, дубликати на наши древни оръжия.

Едно, че беше точно след 11 септември и по летищата мерките за сигурност бяха жестоки и пренасянето на камите беше малка одисея.

Но по-голямата беда беше, че министър- председателят на Южна Корея, когато получи подаръка, изпадна в потрес, защото според техните разбирания, нож ти се поднася, за да си направиш харакири когато си сбъркал и си нарушил достойнството на рода си.

До ден днешен се стряскам като си спомня за този случай. Успяхме някак да замажем положението, а и азиатците знаят, че Европа не е много наясно с източните традиции, но при всички случаи този гаф не доведе до очакваните резултати по време на преговорите.

Така и не разбрах защо в администрацията на министъра никой не е сетил да провери какви са обичаите в страната.

Всички се учим, не съм се родила със сребърни прибори и дантели, но аз съм от адекватните хора.

Когато открито кажеш, че не знаеш нещо, но искаш да го научиш и попиташ, се заражда един вид симпатия у събеседника и се стопяват ледовете.

Колко отделяш за разкрасителни процедури?

За мен темата за СПА и уелнес е много интересна. Откакто преминах през подмладяваща програма в една клиника в Монтрьо, Швейцария, вече съм абсолютно убедена, че човек може да изглежда добре и без пластични операции. (за тази програма ще ви разкажем в отделен материал, защото си заслужава да знаете всички подробност - бел. авт)

Имала съм възможността да бъда на подобни процедури и в Тайланд и трябва да ти кажа, че разликата е осезаема.

И на двете места изживяването беше невероятно, но тайландския масаж е нещо много, много различно от всичко, на което сме свикнали в Европа.

Не разбирам защо тук няма масаж на краката. Много е отпускащо. Там дори на летищата можеш да си направиш. За десет минути и после се чувстваш така, сякаш можеш да литнеш.

Гледам всеки уикенд да си правя някаква релаксираща процедура, защото човек не трябва да се занемарява до момента, в който вече само хирургическа намеса може да му помогне.

Да разбирам ли, че си против пластичните операции?

Против не съм, но смятам, че могат да се избегнат, ако човек се грижи за здравето си, движи се по малко, но редовно, и се грижи за кожата си.

Това ми казаха и в Швейцария – не е важно колко скъп е кремът ти за лице, важното е кожата ти да е добре почистена и да живееш здравословно.

Има ли смисъл разделянето на личен и професионален живот? Възможно ли е изобщо?

Опитвам се от двадесет години, все още не съм успяла. Ако някой знае как, моля.

Диаманти или перли?

Пътувания. А ако трябва да отговоря на въпроса ти – диаманти. В тях има някаква мистика.

Кога получи първите си диаманти?

Беше много странна история. 30-я ми рожден ден посрещнах в Швейцария, на брега на женевското езеро. Тогава получих за подарък часовник с диаманти от един приятел – милионер.

Не го нося, пазя го за кадем, защото това ми е връзката с лукса.

А ти казах, че е странна, защото Ванга ми беше предрекла преди години, че като стана на 30, ще тръгна по света и няма да се спра изобщо.

За мен това е идеята на живота – да пътувам много и да колекционирам хора, срещи и впечатления.