На закуска с Даниел. Следобедна

Радиоводещите, убедихме се лично, са и усмивка, понякога са леко небръснати и имат изненадващото умение да стават в пет сутринта от първия път, без чужда помощ.

Или поне за един се убедихме, че е такъв.

„На закуска с Даниел“ обикновено се случва сутрин по радио Атлантик, за Tialoto.bg обаче беше следобедна закуска, по-скоро кафе, но отново с Даниел.

Как, за бога, успяваш да си в шест сутринта на работа? В офиса ли спиш? (да, това е най-задаваният въпрос на всички времена, но държах да го чуя със собствените си уши – бел.авт)

Не, не спя в офиса. Ставам с алармата на телефона, от първия път, в пет и 15. В шест без пет съм в радиото.

Има колеги, които много се тормозят, алармите им звънят по няколко пъти, трудно им е, но аз не съм така.

Знам, че трябва да стана в толкова и ставам.

В такъв случай в колко си лягаш?

Най-рано към 11. (в отговор на изненадания ми поглед) – да, четох как недостатъчният сън водел до проблеми с кръвното, със секса и разни такива.

Нямам такива проблеми, стигат си ми тези часове сън.

Е, понякога си личи, ако не съм си доспал или съм бил на парти предната вечер. Гласът ми пада много, но пък тогава почвам да звуча като Бари Уайт и се получава още по-добре (смеем се).

А какво се случва, ако не си си легнал сам? Сутрешни кафета, романтичности някакви...

Няма време. Ставам и излизам, няма начин.

Не, не съм. Аудиторията ни е по-...как да кажа, романтично настроена и не си падат по толкова директни неща.

Но във форума на предаването си имаш фенклуб. Излизал ли си с някоя слушателка?

Не, с нито една. Ако изляза с една, трябва да изляза с всички, а няма да ми стигне денят (пак се смеем).

Наскоро обясних на едно момиче, което много държеше да се видим, че е по-добре да си останем така, както сме си, за да не се разочароваме един от друг.

Все пак не можеш да се влюбиш в някого, само докато го слушаш по радиото. Надявам се, че тя ме разбра.

Много радиоводещи станаха телевизионни лица и им се получава доста добре. Имаш ли такива идеи?

Работех навремето в телевизия, бях репортер, но не е „моето“ нещо, с което искам да се занимавам. Предпочитам радиото, сега съм и програмен директор и никак не ми е скучно.

Част си от голяма медийна група, собственост на Про Зийбен, заедно с още няколко радиостанции. Това не обезличава ли малко различните радиа? Много от предаванията паднаха и остана само музика?

Отпадането на предавания се случи, защото такова беше желанието на хората. Направихме проучвания и се оказа, че никой не иска да слуша водещи след десет часа сутрин.

Това наложи и махането на иначе хубави неща. А и ни различава музиката, която пускаме.

Вече не носиш обици. Заради новата позиция ли ги махна или някой те погледна строго?

Носих ги достатъчно дълго и им беше време да ги сваля. Иначе нямаме някакви такива изисквания, ако това питаш.

Хората си почиват като слушат радио. Ти как си почиваш, като работиш в радио?

Е, това че работя в радио, не означава, че го слушам по цял ден. По-важното е да можеш да го слушаш 20 минути и да знаеш какво става.

Иначе гледам филми и не спирам да се срещам с разни приятели. Даже онзи ден се шегуваха, защото аз се оплаках как не мога да се наспя.

Те ми казаха „ами ако се прибереш у вас, може и да се наспиш“.

Знам, че имате ужасно големи летни отпуски – по цял месец. Къде си тогава?

На море, разбира се.

На къмпинг? (прилича на човек, който ходи на къмпинг, честно- бел.авт)

Не, не. Аз съм човек на цивилизацията. Последните две лета почиваме в един апартамент в Слънчев бряг.

Да, знам, че е най-мутренското място на света, но ми е много добре до басейна, под чадъра.

Не ходя на плаж, защото това, което истински ме изкарва от равновесие, са крещящите истерично по децата си майки. Не го разбирам това.

А и какъв къмпинг, аз не мога да отида на почивка без двата ми телефона. Трябва да се чувам с приятелите си постоянно, а и гледам да се видя с всички и там, не само в София.