Модата като волна програма. Сандра Клинчева

Тя е от онези жени, които обикновено наричаме изящни. Но не от тези, чупливите, които се превръщат в прах, щом ги докоснеш.

Тя е като фина статуя – с перфектни черти на лицето, малки нежни ръце, стройни крака. Обаче си тежи на мястото, защото знае какво може и го прави добре.

Става дума за Сандра Клинчева – моден редактор на списание „Амика“ и стилист с вече доста сериозен опит.

Работила е и в други списания, правила е театрални костюми за представлението „Братя Карамазови“, което й донесе номинация за Аскеер през 2005-а, а е снимала и един куп реклами.

Разбира се, образованието й е абсолютно подходящо – завършила е Central Saint Martins College of art and design в Лондон, което е сред най-престижните учебни заведения за мода, дизайн и изобразително изкуство.

Срещаме се в един слънчев ден, а визията на Сандра е безупречна – тренч в блед цвят, рокля, която не мога да видя под него, и стилен часовник.

Нито повече, нито по-малко в по-скоро артистичната обител на "Амика", наречена офис.

Разговорът? Научих, че обича да бъде сред природата, да тича и да плува, когато има време.

Стреми се да се храни здравословно, но не крие, че прекалява с шоколад. Останалото можете да видите сега.

Смяташ ли, че отношението към стайлинга е достатъчно сериозно вече у нас?

Ако трябва да правим паралел с Англия и САЩ например, където това понятие се използва от години, то все още тук отношението е доста различно.

Нормално е много хора да разсъждават повърхностно за това, въпреки че вече минаха 10 години, откакто се прави стайлинг и мода у нас.

Няма как за толкова кратко време да отговорим адекватно на пионерите в тази област.

Все пак скоро си говорехме с Богдана (Златева, главен редактор на Амика, бел. ред.), че гръцките списания имат много по-лоша визия, отколкото някога сме предполагали.

От тях очаквахме повече, все пак би трябвало по-отдавна да боравят със стила на страниците си.

„Амика“ е списание от висок клас и се появи на българския пазар в момент, в който почти нямаше конкуренция. Смяташ ли, че лесно спечелихте иначе консервативната българска жена?

Това е най-трудното нещо, особено, ако се налага нова марка – спечелването на доверие не е никак лесна работа.

Може би на нас в "Амика" ни беше малко по-лесно, защото влязохме в една вече изградена и наложена марка, но все пак адаптирането й към българската жена не става от само себе си.

Това е сложен процес, но мисля, че ние успяхме.

А и на пазара има място за всеки. Повечето списания у нас са в средния и ниския сегмент, а преди "Амика" имаше само едно в по-високия.

Ние определено запълнихме една ниша, имаше предпоставки за това.

Има ли достатъчно световни брандове, които отговарят на високите критерии на марка като „Амика“?

О, да. Когато започнахме списанието, на пазара липсваха много от големите имена, които в момента присъстват.

Наличието на редица американски и европейски марки е много важно, за да има такова списание.

Нашата поява тук беше съпътствана от премиерата им на българския пазар и слава богу, защото ние сме като скачени съдове – не можем едни без други.

Има ли криза на българския пазар за дрехи?

Доколкото чувам, има, неизбежно е.

Въпреки това в България вносителите на дрехи ми се струват по-малко засегнати от тези в Европа и в САЩ особено.

Скоро много се забавлявах, когато прочетох едно изказване на Берлускони, в което той казва, че „кризата е американски вирус“ за италианската икономика (смях).

Как ти се струва отношението на публичните личности тук към стила? Те май не се замислят особено как изглеждат?

Имаме от всичко по малко – и лоши, и добри образци за стил.

Тук няма установено общество все още, нещата се наместват и понятия като „дрескод“ и „етикет“ остават на заден план. А точно те са основните белези на едно образовано, културно и улегнало общество.

Ние все още сме далеч от този образ.

Именно за това бих призовала публичните личности да не забравят, че когато се обличат, представят не толкова себе си, колкото дадена институция или дори страната ни.

Това е важен момент, само на артистите им е позволено да бъдат себе си. Но колко от нас са артисти?

Смяташ ли, че улиците на София имат собствен стил?

Тук цари същата невъобразима смесица, както и сред популярните личности. Има едно нещо, което забелязвам, и то е, че жените гледат една от друга и си приличат.

Предпочитам всяка жена да гледа себе си – какво й отива, какво не й отива, какво й харесва, в кои дрехи е Тя. Това за мен е онази изначална посока, която ако следваш, не би трябвало да сбъркаш.

Най-хубавото е, че тийнейджърите експериментират много. Това е идеалната възраст за целта – по-добре сега, отколкото по-късно.

А какво отличава софийската жена от тази в Милано или в Париж например?

Тя е изключително поддържана жена. Тук става дума за средствата, с които разполага и които изразходва за себе си.

Никъде другаде не съм забелязала жените да отделят толкова внимание за маникюра си, косата си, за козметик, оформяне на вежди и т.н.

Всичко това е похвално, стига да не граничи с крайност, разбира се.

Според мен, когато една жена е прекалено суетна и се стреми да изглежда по определен начин, тя губи неминуемо част от очарованието си, от естественото си небрежно излъчване.

Кога сляпото следване на тенденциите превръща жените в жертви на модата?

“Жертви на модата“ е много интересен израз. Точно за това си говорихме в последния брой на "Амика" с нашите колежки от италианското му издание.

Когато стана дума за този израз, те обясниха, че това е обичайно мъжко изказване и е много грубо.

Аз бих го интерпретирала като „неслучила жена със сутрешния си тоалет“.

Но това идва отново от непознаване, т.е ако ти не познаваш себе си, има вероятност да объркаш визуално посланието, което отправяш с дрехите си. Другият момент е, ако дрехите са крайно несъобразени с физиката ти.

Аз смятам и двете за достатъчно опасни, защото когато слагаш дрехи, неподходящи за теб, отправяш грешно послание към хората отсреща.

Това не е много добра концепция, хубаво е дрехите да отговарят на същината ни.

От друга страна дрехите, които не пасват на физиката ни, ни правят гротескни, некрасиви. А идеята на модата е тъкмо обратното – да ни прави красиви.

Случвало ли ти се е да си жертва на модата?

Ами, сигурно, неизбежно е. Но няма да си призная какво точно е било (смее се).

Смятам, че на всички им се случват дни, в които нещо се обърква. Нормално е, стига да не се повтаря.

Има ли престъпно съчетаване на материи, цветове?

В момента няма такова съчетание.

В миналото модата е изобилствала от всякакви правила – каре не може да се съчетава с друго каре или с точки и разни такива.

Сега обаче модата е толкова свободна, колкото може би никога не е била. Коприна с нещо грубо, вълнено, е прекрасно съчетание например.

Няма ограничения, но именно в това се проявява най-добре усета на всяка жена – кое с кое точно.

Крайно различни материи в близки цветове или в напълно различни нюанси или пък обратното – всичко е позволено.

И ако жената добре владее подобни съчетания, тя може да бъде забележителна и красива.

Какво ще остави най-силна следа през 2009?

Ризата. Безспорно.

А за следващата година?

Това, което видях, носи усещане за мода в криза. В такъв момент тя почернява, донякъде се милитаризира и става малко по-строга.

Но това е само едната посока. Другата е изкуствено напомпани, оптимистични теденции, които също са един начин да се измъкнем от мрачното настроение.

Ако трябва да говорим генерално, модата е по-спокойна, няма избухване на дизайна.

Кой дизайнер ти е най-интересен?

Не мога да посоча едно конкретно име, много са просто. И освен това всеки от тях ми е интересен по различен начин.

Някои добре успяват да уловят женските емоции и настроения и да ги пресъздават чрез дрехи.

Добър пример за това е Албер Елбаз, дизайнер на Lanvin, който прави такива дрехи, сякаш жените обличат душата си.

Харесвам и ужасно твърди хора като Карл Лагерфелд, който 26 години прави дрехи за Шанел.

Не можеш да си представиш какво е това, 26 години, и всеки път съумява да е хем традиционно еднакъв, хем много различен.

Ужасно харесвам млади и чисти дизайнери като Стела Маккартни, обожавам нейната цветност, материите, с които работи, отношението й към природата, което усещам в дрехите й.

Харесвам... много други имена, безкрайно много.

Коя е най-значимата модна революция на 20-ти век?

Шанел. Колкото и клиширано да звучи, тя е жената, дала свобода на останалите жени да не носят корсет, първа отрязала косата, носи мъжки дрехи и обувки, пуши като комин.

Това е било скандално за времето си и се превръща в мода. Тя е първата, която заявява, че модата не се ограничава само в дрехите, тя е начин на живот.

А има ли популярна личност, която всеки път ти прави впечатление с добрия си стил?

Пак са много, но напоследък съм се фокусирала върху Кейт Бланшет, ужасно ми харесва.

Респектира ме с излъчването си на топла, но и много сдържана жена. Харесвам начина й на обличане както на червения килим, така и в ежедневието й, макар и рядко да виждам снимки с децата й.

Ти самата как съчетаваш кариерата със семейството?

Трудно. Няма друго мнение по въпроса. Всеки път ми се налага да правя компромиси, балансът е почти невъзможен.

Без какво не излизаш от вкъщи?

Без слънчеви очила, дори когато е облачно. Когато бързам и ходя, очите ми се насълзяват от насрещния вятър, за това предпочитам да слагам очила.

Коя е червената точка на картата, където обичаш да се връщаш?

Най-много съм се връщала в Лондон, но нова любима дестинация ми е Ню Йорк, с удоволствие бих се върнала отново там.

Никак не е трудно да се влюби човек в него – има си всичко.