Музикален, екстремен, секси а.k.а. Мартен

1 / 8

Възраст: около 30, може би повече, може би по-малко, не е сигурно.

Превозно средство: мотор. Не разбираме от марки, само ни направи впечатление, че е голям, тъмен и красив.

Отличителни белези: тъмна коса, тъмни очи, татуировки навсякъде (не успяхме да видим всички), очарователна усмивка.

Занимава се с: музика, във всичките й форми. Той е радио и телевизионен водещ със сериозен стаж зад гърба си.

Освен това прави уникални партита, в които съчетава диско, фънк и груув.

Заедно с ди джей Илко имат запазена марка - поредицата Funk da Disco, която не оставя публиката безразлична – няма начин да не се разтанцуваш на сладките музикални спомени от 70-те и 80-те.

Можеш да го чуеш и видиш: по радио Витоша от 16 до 19 в Traffic Jam (от понеделник до петък) и в БНТ, ако много ти липсва.

За детството: като малък исках да стана джедай, но бързо се изясни, че няма да се получи. После исках да рисувам, но и това не стана.

После пък исках да стана тенисист и станах, де. Бях доста добър по едно време, но трябваше да спра, за да уча във Френската гимназия.

Трябваше да избирам – или да уча, или да спортувам. Не знам защо реших, че ще стана умен...

Но пък точно тогава започнах да се интересувам от музика и станах това, което съм сега.

За професията: правехме класации с няколко приятели, следяхме музикалните канали през нощта – и по телевизията, и по радиото. Тогава популярната музика беше доста по-различна.

Много исках да стана радиоводещ и като завършвах гимназията, смятах да кандидатствам във Факултета по журналистика. Много ме вдъхновява това място, както и Софийския университет изобщо, има невероятна аура.

Журналистиката обаче се оказа пълно фиаско, защото не минах изпита по литература – чудовищна двойка забих.

За радиото и телевизията: в радиото не можеш да лъжеш с визия. Харесва ми, че мога свободно да говоря за музика, за лайфстайл и всякакви неща.

Тъй като работя в комерсиални медии, не мога да занимавам хората с някакви ъндърграунд неща или такива, които не са масови.

И не мога да преценя кое ми допада повече – радиото беше тийнейджърската ми мечта, но в телевизията можеш да покажеш експериментите, които правиш със себе си, езика на тялото е важен, можеш да влияеш чрез външния си вид.

За музикалния си стил: Грууви, фънки. Фънкът обаче много се изтърка тук, всички почнаха да пускат фънк, без дори да си дават сметка какво е всъщност.

Ако слушаха повече, вместо да се мотаят по Витошка, щяха да имат по-добра музикална култура.

За партитата: трябва да дойдеш и да чуеш тази музика, тя генерира позитивна енергия.

Напоследък из софийските клубове се пускат неща, които изострят погледите, предизвикват скърцане със зъби и разни такива неща.

За лятото: още през юни смятам да се ориентирам към морето, където ще изкарам по-голямата част от лятото.

Искам малко да оставя хората да си починат от мен, защото публиката е твърде неблагодарна и бързо свиква с всичко, за това е по-добре да се оттегля малко.

А и трябва да обмисля по-добре концепцията за новия сезон, за да започнем още по-забавно през септември.

Все пак идеята е не само да се изкарват кинти, а да се създаде една култура, определено течение със своя собствена сцена в България.

Тя може да не е толкова голяма, колкото другите, но е хубаво да я има, да има алтернатива на всичко останало.

За харченето: най-големите ми инвестиции през последните 15 години са за музика, харча 80% от доходите си за това. Но и пътуванията са ми много важни.

За българската музика: тя се случва в малките клубчета, на малките сцени, в репетиционните.

Публиката трябва да е благодарна, че все още има хора, които не изневеряват на принципите си и продължават да свирят това, в което вярват.

Аз съм фен на групи като „Остава“, D2, Сленг, които ги няма вече, алтернативните Фючър шок, Паникан Уайаскър. Има изключителни музиканти тук, наистина.

За чалгата: не мисля много за нея. Свикнах да не й обръщам внимание. Замислях се дали проблема не е в мен, но не, не е.

Повечето неща, свързани с чалгата, са ми пошли – текстовете, музиката, ритъма, начинът по който изглеждат момичетата, които я пеят, не е женствен, не е красив.

Начинът на консумация на тази музика също не ми харесва – пиене, ядене и танцуване на някакви хора върху масата.

За това гледам да не се впрягам. Предпочитам хората да идват на моите партита, въпреки че знам, че това няма да стане. Но всеки има право да инвестира парите си, както намери за добре.

Не ми харесва това, че хората изглеждат еднакво в чалга клубовете, нямат индивидуалност.

За фестивалите: В Бургас миналата година беше страхотно, чух много добри неща там. Сега се очертава още по-силно издание.

По-интересното обаче е Park Live Festival, което беше изключителен фестивал. В него участваха музиканти и изпълнители, които за мнозина не означават нищо, обаче за хората, които ги познават, значат адски много.

Но най-важното е, че започнаха да се правят инвестиции в стойностни музикални проекти с прилични мащаби, а не поредния концерт на 80-тарски метъл банди, които вече не издържам.

За пътуванията: трябва да се пътува повече, да си сверяваш часовника. Пътуванията са едно богатство, което не могат да заменят нито нова кола, нито някакви лъскави неща, които можеш да си купиш.

Новите места, новите емоции и хора са истински ценни в живота. Зареждат те чудовищно, особено ако се занимаваш с изкуство и творчество.

Трябва да излизаш от матрицата, да refresh-неш, за да не зацикляш.

Бил съм на много места в Европа и навсякъде никой не се интересува кой си, откъде идваш и какво правиш. Имаш право да бъдеш всякакъв.

Вървиш по улиците и се вдъхновяваш от хората, как изглеждат, виждаш различно мислене, което евентуално може да ти повлияе.

А не кисели физиономии навсякъде. Всеки има проблеми – с парите, с всичко, но не можеш да живееш в постоянен стрес от ежедневието си. Трябва да намираш време да се усмихваш, да спортуваш.

За Градът: Лондон е мястото, където музиката е необятна и може би за това го обичам толкова. Клубове, винил шопове, но като цяло бих искал да посетя много места и да се връщам редовно там.

За свободното време: През зимата съм в планината, а през лятото, когато съм на работа, и два свободни часа да имам, бягам на Казичене и карам уейкборд.

Там има все повече хора, които карат, хубава компания, забавно е. Различни сме, но общите интереси ни свързват и само за няколко часа имаш нова компания.

Уейкборда е същото като сноуборда, но не върху сняг, а върху вода. Може да се кара с кабел или с моторна лодка, но на мен повече ми допада първия вариант.

За четенето: „Разговори с Бога“ е последното, което четох. Препоръчвам горещо, една моя много близка приятелка ми го подари.

Иначе чета всякакви неща, не се ограничавам в един стил.

За фитнеса: много се запалих, ходя редовно. Напоследък нещо полудях – ставам рано сутрин, за да тренирам, спазвам някакви режими, пия протеин.

Но имам зверски проблем с диетата – не мога да спра шоколада. Убива ме това нещо, изпитвам физическа нужда от шоколад. Спрях хляба, но с него ми е много трудно.

И започнах да се интересувам от хранене напоследък, не само от фитнес, но с шоколада не мога да се преборя.

За екстремния начин на живот: май съм екстремен тип, да. Виж ме на какво приличам (сочи многобройните си татуировки).

Обичам адреналина, но не съм безмозъчен.

Екстремизмът те кара да експериментираш със себе си, разширява вижданията ти, погледа. И това важи за всички сфери.

За секса: не мисля, че в секса трябва да има доминиращи страни. Той е комуникация, начин да изразиш себе си.

Движението в секса е много важно, да се въртите, да има разнообразие. Нещо, което се харесва и на двамата, не е перверзно, то доставя удоволствие.

Вече няма необичайни места за секс. Асансьори, заведения, катакомби – всичко е стандартно.

Обаче на пулт в клуба... това е много приятно, но има общо с професията ми все пак, не всеки може да го направи. Освен това музиката създава допълнителна вибрация.

Всъщност подходящата музика може да бъде изключителен афродизиак, много секси.

За позата: Не им знам имената много, но доги стайл е класика, а и 69 е много любимо. Освен това ми е любимо жената да е върху нещо – маса, пералня, нещо такова.

За жената до себе си: Хубава е. Добра, спокойна, красив човек. Обикновено очите, мириса, ръцете ми правят най-голямо впечатление.

За силикона: Не, не искам да си слагам още, така ми е добре (смях).

Силиконът е добре, защото помага в някакви ситуации, например след бременност.

Но не като модно течение, в никакъв случай – това, че за абитуриентския бал на дъщеря си можеш да подариш нов бюст, ми е твърде изкривено вече.

Ако едно време се е подарявала брошка, предавана от майка на дъщеря, и това е било специалното в този ден, днес отиваш да те разпорят, за да може на бала си да имаш по-големи гърди.

Не мога да го разбера това нещо.

Но традициите се менят, а и силиконът неминуемо привлича мъжете. Обаче на мен не ми е секси, ако е твърде много.

За питието: Ром. В продължение на 10 години си поръчвах бърбън, но вече не ми понася много тежкия алкохол.

За известността: Не държа да съм известен, а да правя стойностни неща. Пък ако с това стана известен..., ок.