Зад всяка голяма звезда стои по една... Анелия

Ако се чудите как става така, че световноизвестни звезди като Металика, Снууп Дог, Мейси Грей, Майкъл Болтън и много други, решават да посетят малката ни държава и да изнесат концерти тук, ще ви разкрием, че изобщо не го решават, докато пият следобедното си кафе.

Един от главните виновници за това е Анелия Александрова, ПР и част от екипа на Вирджиния Рекърдс и Болкан Ентъртеймънт.

Тя и всичките й колеги правят концертите на големите в България факт и освен за анонсите за събитията, се грижат за това на звездите и на хората да им е добре.

Свежа, позитивна и енергична, Анелия се съгласи да ни разкрие много любопитни подробности „от звездната кухня“, като ни показа и какъв човек трябва да си, за да вършиш тази така интересна и отговорна работа.

Успяла и готина, за нея "комерсиално" не е срамна дума, а етикетите - излишни. Представяме ви Анелия.

Коя е Анелия?

Аника в паника. В сатурнова дупка съм. Иначе съм ПР в музикална компания, завършила съм културология, после учих малко и кино-драматургия. Чат-пат пиша текстове и правя интервюта за няколко симпатични издания, гледам да ми е весело.

А как попадна във Вирджиния Рекърдс? Вие сте агенция, която издава и вкарва почти всичко, което излиза на българския пазар като музика, а и продуцира. Предполагам, че са били доста взискателни към хората, с които работят?

Започнах преди 4 години. Те ме харесаха, и аз ги харесах, и така. Решителни млади хора, които обичат това, което правят. Преди работех в кино компания и пак се занимавах с ПР, но за филми. Май винаги съм била в ентъртеймънт сферата.

Ти си се срещала с много известни изпълнители. Лесно ли е да бъдеш близо до звездите?

Срещите ни с чуждите звезди, които идват тук за концерти, са доста делови и кратки, но са адски вълнуващи, факт. Това не са случайни хора, повечето от тях са наистина впечатляващи, супер интересни, а и пълни професионалисти.

Те не искат да занимават хората със себе си, а да си вършат работата. Естествено, когато си и фен на някой, с когото работиш, вече е просто страхoтно. Чувството е уникално.

Значи не си се поддала на рутината: пристига някакъв човек, организираш всичко околко мероприятието му и си заминава?

Точно това, което казваш, е най-итересното. И няма начин да се оставиш на рутината, освен ако изобщо не се вълнуваш от тези неща.

Работата е адски динамична – хората се сменят, всеки път идва различен артист, в различна ситуация, носи различна емоция. Всеки път виждаш нещо ново. Просто няма как да ти писне.

Срещала си се с много популярни хора – Снууп, Металика, Майкъл Болтън, Лимп Бизкит, Мейси Грей – списъкът наистина е безкраен. Има ли обаче среща, която ще остане незабравима за теб?

Ужасно ме развълнува Мейси Грей. Много одухотворена и толкова приятно спокойна. Хем мила, хем небрежна. Когато я видиш, ти се иска да срещаш повече такива хора. Завладяващи, умни, специални.

Друга фатална среща беше Филип Анселмо от Пантера. Великан. Видях го тежко друсан, непоносимо слаб и бял като чаршаф.

Имах чувството, че всеки момент ще се сбогуваме с него.

Тогава Ирина Костадинова (едно то лицата на bTV, б.ред.), също болен фен, прави интервю с него, а той говореше адски бавно - за първата си любов и книгата, която пише.

Никога не съм си представяла, че ще видя на живо човек, когото толкова много обичам и ще го чуя да казва толкова лични неща. Никога няма да го забравя. Да не говорим за зверския лайв на сценaта минути по-късно.

Значи все пак и звездите са хора?

Естествено. Някои са много по-дистанцирани и не можеш да разбреш нищо за тях. Но такива хора има и около нас. Музикантите като Филип Анселмо обаче са уникални.

Всички знаем какво прави и с какво прекалява, но излезе ли на сцената, просто изгаря. В крайна сметка въпросът е да доставиш на феновете шоуто, за което са си платили, да направиш това, заради което са ти верни. Много е важно да не лъжеш хората, когато си на сцената, а какъв си в живота не е от такова значение.

А срещала ли си абсолютния професионалист, абсолютната машина?

В големия бизнес няма място за аматьори, така че всички са машини. Което не значи, че не са и много внимателни и приятни.

Значи не е имало човек, който, така да се каже, ти е разбил представата за себе си?

Научила съм се да не подхождам фенски в работата си, не смесвам нещата. Фен съм, когато съм вкъщи или на концерт, но когато съм на работа, не се оставям на личните си страсти. При това положение е абсурдно да бъдеш разочарован.

А можеш ли да разкажеш за някаква смешна случка, която ти се е случила по време на работа?

Винаги се опитвам да създавам смях около себе си, да е весело. И случки има много. За концерта на Металика миналата година, който беше на стадион "Васил Левски", бекстейдж зоната беше огромна, навсякъде имаше бели тенти.

С колегите цял следобед ги украсявахме. И понеже нямаше друг начин, накачихме постерите с карфици и съответно надупчихме целите тенти. Тогава валеше и аз изпаднах в ужас, че на пресконференциите, които провеждахме там, хората ще се намокрят или няма да се чуе нищо заради гръмотевиците.

Беше голям стрес, защото работата беше сериозна – освен нашите медии, бяха дошли МTV и други чужди издания. Накрая всичко мина фантастично, но едва ли пак са използвали същите тенти, особено в дъждовно време, хаха.

Значи има емоция, дори и при най-стриктната и изпипана организация?

О, да, винаги има екшън.

А някога получавала ли си неприлично предложение от някоя звезда?

Да, охраната на Снууп много искаше да продължим партито. Той беше 200-килограмов и много настойчив и в един момент изпитах истински ужас, хаха.

И как се измъкна?

С бягство! Но иначе самите артисти са сериозни хора и не си позволяват глупости.

Вие продуцирате и български артисти. Мислиш ли, че у нас е удачно те да се квалифицират като „звезди“. Има ли звезди в България? Много започна да се спекулира с това понятие.

Ако някой е достатъчно добър в това, което прави, за да се интересуват феновете и медиите от него, какво значение има как го наричаме? След като имаш фенове, хората идват да те видят на живо и си купуват нещата ти, значи има смисъл.

Много малко хора са наистина световноизвестни, световни звезди. Това означава да имаш публика по цял свят и нещата, които правиш, да са разбираеми на всички територии и пазари. Така е не само в музиката, но и във всичко останало – спорт, политика, шоубизнес.

От друга страна, има много артисти с по-събрана публика, но това не ги прави по-малко влиятелни и важни. Въпросът е да правиш своите си неща, по начина, по който ти харесва, тук и сега. А не да тръгваш с идеята да завладяваш света.

Затова за българските изпълнители е по-интересно да знаем не дали са звезди или не, а дали това, което правят ни харесва. Ако отговорът е да, значи всичко е наред.

В момента работим по дебютния албум на новия Мюзик Айдъл Маги и мисля, че и този път ще се справим с предизвикателството.

А кое е шоуто, което няма да забравиш?

Миналата година правихме промоция на новия албум на Руши и беше прекрасно. В една празна галерия с куп красиви хора и неща. И за пълен кеф, точно тогава имах и рожден ден.

Аз съм много благодарна публика и гледам да си взимам максималното. Като фен на концерти не се интересувам дали звукът е съвършен или нещо подобно. Важно ми е да отида, да видя много хора, събрани на едно място, да си открадна адреналин и да си прекарам добре.

Човек сам си прави преживяването. Никой не може да ти даде нещо, което не искаш да си вземеш. А ако съм някъде и чак толкова не ми харесва, просто ставам и си тръгвам. Не мрънкам.

Значи все пак това си е твоята работа, макар и доста натоварена?

Да, абсолютно. Обичам да пиша и да се срещам с хора. Ако не напиша поне един текст на ден, направо полудявам. А хората много взимат, но и много дават. Така че не се сещам за нещо, което да ми се иска да правя повече от работата ми в момента.

Ти имаш адски натоварен график. Как успяваш да се вкараш във форма?

Не успявам! Не съм в най-прекрасната си форма. Приключих със спорта преди доста години и вече, уви, ми личи.

Като дете тренирах плуване и разни други неща. Но сега мързелувам упорито и само от време на време ставам за смях с опитите си да пробвам някакви по-екстремни неща.

Като това да карам уейк борд на Казичене. Само който ме е виждал в неопрен, знае за какво говоря. Но иначе там могат да се видя супер добри мацки, които карат страхотно уейк.

Излиза, че по-екстремните спортове не са само за мъже?

Да, светът не е само за мъже, във всеки смисъл. Жените могат да правят всичко, което правят и мъжете.

А какво мислиш за мъжките момичета?

Не разбирам какво означава „мъжки момичета“. Може да си много голям мъж и пак да имаш своите страхове. Същото е и с жените.

Не деля хората на мъже и жени, а на умни и глупави. Има всякакви хора и никога нищо не се свежда до пола. Важното е да се обграждаш с хора, с които ти е добре. Да са умни, любопитни, интересни, да са твоите хора.

И да си направите заедно цялото това приключение, наречено "живот", по-интересно. Така че за мен клишето за мъжкото момиче отдавна вече не е на дневен ред.

Какво за теб е музиката?

Голяма краста. Както и киното. Маниак съм на тема кино, гледам и много телевизия. Сега има много нови медии и хората са свикнали информацията да е навсякъде и да я получават малко наготово, което, разбира се, не е лошо.

Аз обаче продължавам да си издирвам всичко, което ме интересува, не чакам да ме удари отнякъде по главата.

Може би е малко глупаво да те питам кой ти е любимият артист или филм, сигурно са хиляди.

Хм, скоро не съм си правила класация с любими неща. Винаги ще харесвам Тарантино. Към него съм абсолютно безкритична, ако бях режисьор, щях да съм Тарантино.

Харесвам ужасно много и Уес Андерсън, и куп други хора. Също и Саша Барън Коен – той ми е астрален близнак, родени сме на една и съща дата и много ме забавлява.

Нямам никакви проблеми с т.нар. комерсиално кино. „Комерсиално“ за мен не е срамна дума. Харесвам и независимите продукции, но не понасям превзети хора, които напълно отричат „холивудските бозички“. Това е същото тъпо клише, като това със звездите. Етикетите са спукан балон.

Колкото до музиката, много слушам брит-рок, метъл и въобще китарна музика. Много харесвам и хип - хоп. Но обожавам и много електронни неща, Royksopp например.

Осемдесетарските и деветдестарските банди са ми най-близки, с тях съм отраснала и са част от мен.

 В момента съм абсолютно и тотално обсебена от новия Alice in Chains. Харесвам и българска музика – Руши, Остава, тях ги слушам от времето, когато се казваха „Добре дошли в Остава”.

Също Анимационерите, Panican Whyasker, Hyperqube и още сто неща.

И накрая, как може човек да бъде успял и готин, да е изградил кариера и в същото време да запази себе си и да остане натурален?

Не мисля, че има някаква ценност в това да се „запазиш”. Напротив, много е добре да се променяш. Стига да не караш приятелите си да се срамуват от това, в което се превръщаш.

***

А сега ви предлагаме да скочите в галерията по-горе и да разгледате някои от най-паметните срещи на Анелия със звездите.