От цигулката до Кения: живот като на Нана (Част 1)

Нана е едно от най-популярните лица от радио и телевизионния ефир за последното десетилетие.

Едва ли има човек, който да не е чувал гласа й, или да не е е гледал атрактивната й руса персона. Красноречието й е удивително, а енергичността й - пословична.

Истинска фурия, точно каквато е „и по телевизора“, Нана се съгласи за пореден път да декларира гледната си точка, но този път не като ко-водещ, а като главно действащо лице.

На места по своему директна и изключително симпатична, тя се съгласи да ни открехне какво е това медиен бизнес, да сподели що за животно е работещата майка в България и да направи един доста интересен психологически профил на нашите мъже.

 А между другото и попътувахме доста: от Кения, чак до Бахамите.

***

Коя е Нана?

Ами как коя – аз съм Нана, нищо повече не мога да кажа, трудно е човек да представя сам себе си. Ако кажа, че съм умна, или руса или хубава, това ще бъде шаблон. А аз не обичам шаблоните.

Човек е такъв, какъвто е. Винаги ми е било много смешно, когато чета някакви визитки от сорта на „аз съм амбициозна млада дама“. Надявам се да съм добър човек, това е единственото, което мога да кажа за себе си.

А как реши да се занимаваш с телевизия?

О, дълга история, но ще се опитам да я събера накратко. Била съм радиоводещ много дълго време – в Националното радио във Варна, после програмен директор във Веригата ФМ+, Тангра, Витоша. Бях на 20 години, когато започнах.

Въобще, доста дълго се подвизавах в радио ефира. Имам доста практика зад гърба си. Аз бях един от основателите на т.нар "One man show" в България, бяхме иновативни млади хора. Ние напълнихме всички частни радиа и променихме самата медия много.

Та общо взето имах доста сериозен опит в радиото и стъпката към телевизия беше едно логично продължение. Там най-важното е да намериш къде да си държиш ръцете и да бъдеш естествен. Пък аз с естествеността не съм имала проблеми никога.

В телевизията започнах от ММ, работех там за кратко и след това обиколих доста медии – Демо (където за пръв път се срещнах с Иван и Андрей), 7 дни, после БТВ, толкова са много, че се страхувам да не пропусна нещо.

Но, като цяло, нещата се случиха естествено и в същото време неочаквано. Защото аз се явих случайно на един конкурс за радиоводещ и майка ми каза: „Ти нормална ли си – с този глас няма да те вземат“, но се получи. А пък и по образование съм музикант.

Какво си завършила?

Музикалното училище във Варна с цигулка.

А сега практикуваш ли?

Сега, не питай. Сигурно 10 години не съм пипала цигулката, само колкото да й избърша праха. Общо взето, сега установявам каква голяма грешка съм направила.

Защо?

Ами защото цигулката е като балета – започваш да се занимаваш много рано и ако спреш за месец, просто буквално усещаш как пръстите ти са вдървени. А спреш ли за 10 години – сигурно няма да можеш да свириш, поне аз така се чувствам.

Цигулката е инструмент, който възпитава. Теб това възпитало ли те е по някакъв начин?

О, да няма начин. Това са всекидневни упражнения с часове и то от 5 годишна. Плюс това, при цигулката е точно като при телевизията – много е важна концентрацията.

Ти можеш да си най – добрия цигулар, да знаеш материала си перфектно и да си го свирел божествено вкъщи, но ако не можеш да го направиш пред публика, просто нищо няма да стане.

Така и аз мога да си играя пред огледалото, да си пиша сценария до безкрай, но ако, след като застана пред камерата, не успея да се концентрирам в това, което искам да кажа, просто край, ще се проваля. Изнасянето на концерти е огромно напрежение и ми е помогнало много.

А би ли се върнала към музиката някога отново?

Само за удоволствие. Не искам да се занимавам професионално, разочаровах се още тогава. Другото което е, в България, пък и не само, доста трудно се случват нещата с класическата музика. Не съм мързелив човек, но за мен това е изключително трудоемка и неблагодарна работа. Пък и е много трошене на нерви.

А в телевизията няма ли нерви?

Да, обаче може би друг тип нерви. Аз телевизията не я възприемам толкова сериозно колкото класическата музика, може би звучи смешно. Но, за мен, да се изправиш пред хора, които са дошли да чуят специално Моцарт или Бах, е страшна отговорност.

 Имаш нещо, което е писано преди хиляда години и ти по никакъв начин не можеш да се подиграваш с него. Докато в телевизията, аз мога да изложа единствено себе си. Но няма как да ми кажат „Гледай я тази как изсвири тази трактовка“. Просто отговорността е много по-малка. Там няма с кого да се съобразявам.

А как се запозна с Иван и Андрей, как решихте да работите заедно?

Ами ние се познаваме отдавна. Засичахме се често в предишната телевизия. Освен това много често ми се е случвало по време на сет, докато снимам те да минават зад камерата и да ми се „лендзят“.

Винаги сме били в добри отношения. След като спряхме детското предаване, те ми се обадиха, поискаха среща, предложиха ми ролята в „Сбъсък“ и така започнахме.

С тях се работи много лесно, поне за мен. Много ми е приятно, защото аз уважавам хора, които делегират не само задължения, но и права, дават си свобода да направиш това, което искаш, дори, ако щеш, да оплюеш нещата, които не харесваш.

Това, да ти дадат свобода е най-важното нещо. Моята роля изисква точно това. Ако ти не можеш да изразиш себе си, ставаш фалшив и по никакъв начин не можеш да спечелиш аудиторията.

Значи тази гледна точка, която си защитавала в ефир е твоята собствена?

Винаги е моята. Те дори не ме питат какво ще кажа преди това, дори не го обсъждаме. И то е нормално, защото аз самата не знам какво ще кажа, всичко зависи от това по какъв начин ще се завърти спорът в предаването.

Моята част е преди всичко импровизация и смелост, защото е имало случаи, когато са се обаждали и са искали предаването да бъде свалено и аз да бъда изрязана.

Ти там си в амплоата на скандалджийка, а в живота как си?

Скандалджийка съм, обичам да се налагам и да си изказвам мнението, но когато съм в близко обкръжение. Не бих си позволила да се изправя пред всеки и да му набивам канчето.

Но общо взето не е много трудно да се запалиш, наблюдавайки група хора, които се карат.

А Иван и Андрей пичове ли са в живота, приятели ли сте?

О, разбира се, как си представяш да съм враг с хората, с които работя. Не че всеки ден ходим заедно на вечеря, но те по принцип винаги работят с хора, с които им е приятно.

Има един такъв момент с телевизията: не можеш да се скараш със сценариста си преди да излезеш в ефир и да му изчетеш сценария след това. За да се получават нещата, трябва да имаш обмен на положителна енергия. А е най-хубаво, когато ставате и близки приятели.

Наскоро стартирахте „Станция Нова“ има ли някакви отзиви от хората вече?

Да ти кажа, аз в момента съм много ангажирана с детето си и не ходя много често до офиса, но като цяло мисля, че нещата ни се получиха добре. Аз се занимавам с нещо, което много ми допада – по принцип съм актуален човек, вълнувам се от това какво се случва.

Моята част е точно такава – да правя разбор на събитията от седмицата, били те политически, социални, икономически или обществени. В общи линии, това което правя е това, което действително съм.

Ти, както спомена, си в бранша от доста време, променила ли се е българската телевизия и как? И ти самата би ли променила нещо, ако имаше възможност?

Да, бих променила. Първото, което много ме дразни в българската телевизия е, че много залагат на чуждите формати. Както наскоро чух израза :“Превърнали сме се в индиго телевизия.“

Просто едни формати се копират и се разтягат, като се опитват да се приложат към нашето общество. Ако дадено риалити на Запад е 14 епизода, в България е 114. Губи се концентрацията на формата, става безинтересно, чудят се какво за изсмучат и всъщност променят формата.

Много ме дразни, че не се създаваш наши неща, нещо което ние да измислим, искам да сме креативни.

Другото неприятно е, че твърде често телевизиите ни се превръщат в радио предавания – няма достатъчно визия. Това пък е следствие от липсата на пари. Ако се дават повече средства на телевизиите, тогава ще могат да се правят повече неща.

Значи ти би наблегнала на уникалното съдържание, а не на риалити форматите, които са така популярни сега?

Риалити форматите са световна тенденция, аз не казвам, че трябва да се откажем от тях, защото в крайна сметка светът върви в една посока. Това, което ми се иска е просто да не бъдат толкова значителна част от ефира.

Например, Росен Петров направи преди време едно предаване за българската история – нека да има повече такива, но да бъдат правени и качествено.

Спомена, че си доста заета с детето си. Как успяваш да съчетаеш това да си майка, съпруга и водеща? Трудно ли е?

Ами не бих казала. Засега успявам да се справям. Работата ми е гъвкава и това ми спестява време, никой не се опитва ми граби от времето, напротив, пазят ми го. Когато мога, подготвям си нещата от вкъщи.

Майка ми също е при мен в момента – тя ми помага и то не толкова заради някаква умора, а по-скоро ме отменя като ми се наложи да изляза.

Много е важно да можеш да се откъснеш за малко от вкъщи и да подишаш свеж въздух – това те кара да се чувстваш като бял човек, може и да са 15 минути, но да ги има.

Другото което е, аз имам един мъж, който е възпитан в други семейни ценности. Той не просто ми помага, а е насреща във всеки един момент, когато аз имам нужда.

 Ако трябва да изляза някъде – и то не само по работа – той ще се прибере по-рано и аз отида на маникюр. Страхотен мъж имам в това отношение.

Появата на едно дете обръща живота като цяло, ти така ли се чувстваш в момента?

Много хора го казват това нещо, макар че аз не го споделям. Аз не искам детето да ми преобръща целия мироглед:  съм на 35 години и той си е вече доста фокусиран. Да, може да го измести до някаква степен, най-вече да го разшири.

Но като цяло не смятам да загърбвам всичко това, което ми предлага бъдещето в името на това да слугувам на детето си, дано не прозвучи грозно.

Напротив, аз смятам, че ако Господ ти е дал възможност да бъдеш родител, ти трябва да си пълноценен родител. А за да бъдеш пълноценен, трябва да пазиш и психическото и емоционалното си здраве и трябва да си пълноценен човек.

Искам детето ми да има едни нормални родители, защото те така могат да му бъдат по-полезни.