Девет жени на 2009-та: Ива Дойчинова, телевизионна водеща

Сигурни сме, че Ива няма нужда от представяне. Предаването, което правят с Богдана (и в стария и в новия му формат) май остана единственото женско предаване, което те кара да се чувстваш уютно пред телевизора.

Изключително слънчева и позитивна, около нея ухае на спокойствие и женственост.

Нейните отговори на нашите въпроси:

2009 г. започнах с много големи очаквания и хвърковати водолейски надежди, а тя се случи по много различен начин.

Нито под- нито над-очакванията, а просто ме изненада като първи сняг кметовете.

Празнувах си рождения ден в самолета от Кот д'Ивоар към Париж.

По тази причина го проспах, но пък предишната вечер бяхме на бар в Абиджан /икономическият център на страната/ и там един чернокож ми изпя Happy birthday и аз бях най-щастливият човек на света.

Като цяло мисията ми като посланик на добра воля на УНИЦЕФ ще си остане и в годината, и в живота ми като нещо уникално, променящо.

Започнахме ново предаване в бТВ - "Денят е прекрасен". От началото твърдях колко много обичам да започвам нови неща и бях много заредена.

След това изпаднах в истински стрес и преболедувах /буквално/ промените. Сега им се радвам и виждам бъдеще - все по-светло в тунела на кризата.

На финала - взех че станах жена на годината в класацията на сп. Грация. Заедно с Боги в категория тв шоу и като посланик на добра воля, заедно с още няколко жени. Както каза малката ми дъщеря Мина - ти си две жени на годината... Знаех си, че съм шизофреник, но сегаимам доказателство.

Това, че съм една от 9-те жени на Тялото за 2009 година много ме радва. Обещавам, че сте се стремя към Тяло, Дух и Съдържание и занапред. Пък каквото господ даде и позволи...

Затова към пожеланията за 2010-та. След пълното разминаване в очаквания и случки на тази година не ми се иска да правя заклинания в стил "отивам в Испания, ще почивам в Индия и ще правя предаването на живота си".

Не че не го искам, мечтая и то - много. Но пожеланията са следствие от опита и затова:

- да сме живи и здрави с децата, мъжа, семейството, обичаните

- да се научим да се приемаме с другите хора и да търсим път с добро

един към друг

- да виждаме накъде тече реката и да знаем, че не можем да променим

хода й. Но да се научим да плуваме в нея

- да се вдъхновявам от малкото, да вярвам, да съм си аз

- и повече купони.