През очите на актьора

Този февруари списание W Magazine ще почете всички актьори, които дадоха най-доброто от себе си през изминалата 2011 г., без значение дали си тръгнаха със статуетка „Златен глобус“ или не. Ако и вие сте на мнение, че признанието на публиката е по-важно от това на гилдията, а и в крайна сметка не може всички да печелят, вижте какво казаха за най-силните и най-слабите си моменти като актьори и като хора, едни от от най-големите артисти в света:

Джордж Клуни: участва на фестивала с The Descendants и The Ides Of March

"Последният път, когато наистина се разплаках на един от филмите ми, беше на премиерата на Батман и Робин. Мислех, че може би това е краят на кариерата ми и се страхувах да не съм предал франчайза. Тогава се разплаках.“

Виола Дейвис: участва на фестивала с The Help

Снимка: Dolce & Gabbana

„За мен е без значение, какво хората мислят, когато ме видят бляскава. Аз ще се явя на прослушване или ще отида на среща в красива рокля и те ще ме сметнат или за доста депресирана или за доста уверена. Надяваме се, че това ще се промени.“

Мишел Уилямс: участва на фестивала с My Week With Marilyn

Снимка: W Magazine

„Последният филм, който ме накара да се разплача е Silent Light и се разказва за менонити общността. Филмът е много натуралистичен и целият магически реализъм е въведен с историята на една жена, която се събужда в ковчега си. Мислих, че съм виждала всякакви неща, но това ме кара да започна да плача истерично. Тогава човекът, с когото излизах от известно време, ме помоли да напусна залата, тъй като съм смущавала останалите зрители. Той беше толкова отегчен! Мисля, че по-скоро той бе смутен от плача ми, а не останалите хора. Аз се постарах да се упокоя, но това беше й краят на нашата връзка.“

Леонардо Ди Каприо: участва на фестивала с J. Edgar

Снимка: W Magazine

Ди Каприо стигна до това прозрение, докато пушеше електронната си цигара: „Аз имам орална фиксация“, обясни той, докато главата му изчезна в цигарения дим. Наскоро пристигнал от Австралия, където снимал The Great Gatsby 3-D, Ди Каприо леко се разстрои, когато някой небрежно му поиска автограф. Той изглеждаше толкова по-заинтересован от идеята да си тръгне, отколкото да е в студиото. Когато в крайна сметка стана и се запъти да тръшне врата, той забеляза играчка смърф, която принадлежеше на едно от децата на снимачната площадка. „И аз обичах да играя с такива, когато бях на твоята възраст“, каза Леонардо, спирайки се да поговори с малкото момиче, на което очевидно принадлежеше играчката. За момент той се почувства като някакъв вид гений и въпреки че беше късно за вечеря или за да си хване полета, той разбра, че трябва да е някъде другаде. И тогава той просто изчезна.

Руни Мара: участва на фестивала с The Girl With The Tattoo Dragon

Снимка: W Magazine

„За една година бях Лисбет Саландери и носех само черно. Живеех нейния живот. Преди този филм, аз нямах дори обеци на ушите. Тогава трябваше да ми направят по четири дупки на всяко ухо, да пробият веждите и зърната ми. Единственото нещо, което наистина ме смути, бе да се науча да карам мотоциклет. Не бях нервна около сцената с аналното изнасилване, но мотоциклетът ме накара да се разтревожа.“

Кристофър Плъмър: участва на фестивала с Beginners и The Girl With The Tattoo Dragon

Снимка: W Magazine

„Наричам The Sound of Music „S&M“. Участвах във филма през 1965 г. по практични причини – бяха големи пари. И после си помислих, че най-вероятно ще бъда изпратен с „чао-чао“ от тази индустрия. Аз не пея – дори и под душа - и си казах, че това ще бъде голям урок. Но не мисля, че това беше интересната част. Бях твърдо решен, че героят ми трябва да пие много и да бъде саркастичен и циничен. S&M имаше нужда от лошо момче, което да напомня на всички, колко лигаво може да се окаже на финала. Аз може би опазих филма, да не се превърне в сантиментално скучен.“

Тилда Суинтън: участва на фестивала с We Need To Talk About Kevin

Снимка:  W Magazine

„Като дете чувствах, че постоянно трябваше да влизам в двубои-предизвикателства с цялата планета. Просто бях родена с това усещане и този дисонанс оцвети цялата ми младост. Виждах в тази твърдост увереност, но тази увереност, за жалост, ми донесе само едно лошо име. Да си небрежен беше толкова по-добре! И тогава започнах да изграждам един нов начин на поведение, за един по-добър и различен живот.“

Антонио Бандерас: участва на фестивала с The Skin I Live In

Снимка: W Magazine

„Когато работите и използвате различен от вашия език, вашите емоции се променят. На испански, моя майчин език, думите не просто имат значение, те имат персонално мнение. За мен е много по-трудно да кажа „Te quiero“, отколкото „I love you”.

Жан Дюжарден: участва на фестивала с The Artist

Снимка: W Magazine

„Когато спечелих приза за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан, Робърт Де Ниро, председател на журито, ми даде наградата. Бях уплашен. Това не е моя работа - да спечеля награда, особено награда от Де Ниро. Когато ми я връчи, той се наведе и ми прошепна „Ти си добър, добър си“. Бях израснал с филма Goodfellas и едва не припаднах!“