Тадж Махал - символът на вечната любов?

Снимка: sxc

2 / 14

Вечна любов. Има ли такова нещо, или този израз е просто оксиморон?

За романтиците съществува идеята за вечна любов. За скептиците любовта=химическа реакция със срок на годност до три години. За реалистите любовта идва и си отива, но всеки път е красива и истинска.

Истината е, че докато се носиш на нейните криле, не знаеш точно къде се намираш и не можеш да се самоопределиш. А и защо да го правиш, когато любовта е в апогея си?

Горчивите разсъждения идват, след като "нещо" в любовта се "повреди", и тук скептиците ще се обадят и ще кажат, че веднъж скъсана, връзката между двама души не може да се възстанови.

Има много "специалисти по любовните връзки", но тази дефиниция няма как да не изглежда абсурдна - защото любовта е като пръстовите отпечатъци и как да я определяш по някакви общи критерии?

Едно е сигурно - независимо дали си романтик, скептик или реалист по отношение на любовта, една класическа любовна история винаги ще те развълнува и ще те накара да преосмислиш света си.

Особено ако нейн плод е едно от най-красивите и тъжни места в света.

Любовта между Шах Джахан и Мумтаз Махал - реална приказка за вечната любов?

Така я определят хората, вероятно защото величественият Тадж Махал след толкова векове продължава да смайва с бялата си осанка.

Тадж Махал - символът на вечната любов?

Всички знаем историята - след смъртта на любимата му съпруга Мумтаз, императорът Шах Джахан в скръбта си решава да построи най-красивия мавзолей, с който да увековечи любовта си към нея.

Белият паметник на любовта отдалеч прилича на дворец от "1001 нощ", но когато се доближиш и видиш изтънчената резба и прекрасните инкрустации, когато се разходиш в градината, пресъздаваща мюсюлманския Рай, разбираш, че това място е много повече от сграда.

То сякаш излъчва тъжен романтизъм, който за секунди може да те накара да повярваш във вечната любов. А понякога и това е достатъчно.

Кафявото бутонче е вход към Тадж Махал. Ще се осмелиш ли да прекрачиш неговия вход?