Принцовите острови - максимален отдих на минимално разстояние

16 / 17

Много сме щастливи, когато сме на една вълна с вас, нашите прекрасни читатели. Тук само може да се пошегуваме и да кажем, че сме развили телепатична връзка.

Ей така, случайно, онзи ден в офиса си приказвахме за красиви острови близо до България и стана въпрос за Принцовите острови в Турция. Един час по-късно в пощата ни очакваше имейл от Надя Иванова... която ни разказваше за своя любим антистрес остров - Буюк Ада, най-големият от архипелага Принцовите острови.

Просто съвпадение? Вероятно, но ние ще си настояваме на силната телепатична връзка, но без страшните странични ефекти като в "Медиум".

Сигурно голяма част от вас вече са посещавали въпросните острови, от една страна - заради неголямото разстояние, а от друга - заради безспорната им красота и прословуто спокойствие.

Те представляват архипелаг от девет острова в Мраморно море, само на двайсетина километра от прелестно-екзотичния Истанбул, който също заслужава свое собствено местенце в настоящата категория.

Защо "Принцовите" острови?

Преди много, много години, та чак във Византийския период, на Принцовите острови били изпращани на заточение разни принцове и знатни особи, и вероятно този факт е дарил името на архипелага.

През 19 век, обаче, заможни хора от Истанбул стигнали до извода, че красотата на архипелага трябва да бъде достъпна за повече хора. И така, постепенно, Принцовите острови се превръщат в любима дестинация за почивка на туристи от цяла Европа.

Красивите викториански къщи и имения, издигнати преди повече от век, сред екзотичната природа очароват и придават усещане за друго време. А фактът, че на Буюк Ада (най-големият остров от архипелага, припомняме) моторните превозни средства са забранени, е повече от красноречив.

Чист въздух, спокойствие, пушене на наргиле, отпиване на турско кафе от малки чашки с орнаменти, морски бриз, а защо не и един кючек след залез слънце?!

Последното е нещо като шега, но пък кючекът, който някои наричат с по-благозвучното belly-dancing, всъщност си е доста разтоварващо занимание.

А сега към галерията. Част от снимките ни ги предостави Надя, за което искрено й благодарим.