Вълнуващи разкази от дневниците на Сейшелите

5 / 34

.................

Това многоточие е най-доброто начало на поредното виртуално пътешествие до райски острови в Индийския океан.

Извинете ме за ексцентричността, но след толкова изписани хвалебствени слова (тъй като словата няма как да са други, освен хвалебствени), наистина изпаднах в безмълвно състояние.

Толкова безмълвно, че още не мога да избера подходящите думи и да ги съчетая по най-добрия начин, за да бъда възможно най-изчерпателна и красноречива в разказа си за Сейшелите.

Но да не ме разберете погрешно - не вдъхновение ми липсва. При подобни гледки то е най-естественото, което може да се случи на всеки човешки индивид.

Островна поезия.

Това словосъчетание ми хрумна, след щателно претърсване на всяко кътче на мозъка ми.

Островна поезия, разливаща своите бели пясъци в Индийския океан, на около 1600 км от Африка, североизточно от Мадагаскар, на юг от Мавриций и Реюнион и на югоизток от Малдивите.

Официалното наименование на Сейшелите е "република Сейшели": островна държава с 25 административни региона, състояща се от 155 острова. Само 33 от тях са обитаеми.

Островите са разделени в няколко групи: Гранитни, Северни и Южни коралови, Амиранти и острови Фаркухар и Алдабра.

Основният е Махе и се намира на Гранитните острови. На него живеят 90 % от населението. Там е и сейшелската столица Виктория.

Интересен факт е, че всъщност Сейшелите са били ненаселени (т.е. няма "местно население") и затова общността им се състои от имигранти: от Франция, Африка, Индия, Китай и Великобритания. Основните езици са английски (не е изненада, нали?), френски и сейшелски креолски.
 
Основната религия е християнството, така че при евентуално посещение, едва ли ще изпитате културен шок.

Поради късното заселване на островите (едва през 18-ти век), негативното влияние върху флората и фауната не е толкова осезаемо, колкото на други островни държави (като Хаваите и Мавриций). Все пак, за съжаление, и тук има напълно изчезнали видове - сейшелски папагал, соленоводен крокодил.

Сейшелите си имат около стотина ендемични видове растения, например палмата Коко де мер и т.нар. Медузено дърво.

Най-подходящите месеци за почивка са март, април и май, тъй като тогава температурите са по-високи и няма валежи. Все пак добрата новина е, че повечето от островите са извън обхвата на циклоните, така че страшните бури са рядкост.

Вижте чудесните снимки от Сейшелите в галерията ни.