Дефилето на Искър - голяма порция национална гордост

По пътя към едно от най-съвършените места в България, представител както на природното, така и на културното наследство - Черепишкият манастир в Искърското дефиле

1 / 34

Нормално е националната гордост (на всеки българин) да страда понякога. Известни като големи родолюбци, на които само устата им знае, и екзотични байганьовци, ние също имаме многобройни чудни поводи за такава.

И те не са с микрофон на уста и три-четири пластични операции върху себе си.

Те са прекрасните природни забележителности, често феноменални, и културните наследства, разпилени като перлени мъниста из цяла България.

Обиколихме Родопите, посетихме Благоевград и Пазарджик... и дойде време за Искърското дефиле.

Всъщност тази еднодневна ексурзия се случи напълно спонтанно, и както повечето спонтанни неща - остави наистина приятен спомен след себе си. Както и няколко прекрасни букетчета от полски цветчета и билки, прилежно настанени върху масичката за кафе и полицата.

Спонтанният ни график, състоящ се от точките Черепишки манастир, пещера Леденика и Национален Пещерен дом, претърпя леки изменения, в следствие на променливото лятно време.

И така, заредени с фотоапарат и свръхдоза неделен ентусиазъм, посетихме само първата и последната дестинация.

Първата е наречената от Алеко Константинов "българска Швейцария" - а именно Черепишкият манастир "Успение Богородично".

"Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи;от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (Из пътеписа "В българска Швейцария" на А. Константинов)

Вдъхновение за някои от най-ключовите Вазови произведения, малкият (по размери) манастир е място, което задължително трябва да посетите. Място, съществуващо на границите на два свята - Настоящето и Миналото.

Стаичките и терасата с изглед към Искър във Вазовия кът са толкова автентични, че ако затвориш очи, почти ще чуеш щракането по старата пишеща машина в коридора...

Заключението: гордостта от националната принадлежност често трябва да бъде сверявана на подобни места.

А в България, за щастие, те са много.

Още пещери в България:

Дяволска красота