Земята: една висока гледна точка

Земята е третата поред планета в Слънчевата система.

Позната е още като "Синята планета". Луната е неин верен и единствен спътник.

Земята е единствената планета, на която водата се среща в трите й агрегатни състояния.

Слънчевите лъчи достигат до Земята за 8 минути и 3 секунди. Слънцето заема 99,86 % от масата на Слънчевата система.

И т.н. И т.н...

Човекът е вперил поглед в небето, откакто съществува. Човекът е вперил поглед и надолу - към земята, изследвайки нейните пластове и мистерии.

А какво е небето? Този син безкрай, който през нощта блести с хиляди звезди и вдъхновява хиляди поети.

Небето е тази част от космическото пространство, видима от повърхността на Земята.

Причината то да изглежда синьо се крие в това, че синята светлина се разпръсва десет пъти повече от атмосферата, отколкото червената.

А как ли изглежда Земята от Космоса?

Едва ли ще се намери човек (независимо от неговите пол, възраст и цвят на кожата), който да не си е мечтал, дали като дете, дали като възрастен, да "полети" във вселенския безкрай.

Да се полюбува на прекрасните земни гледки от високо, много високо. Там, където нищо "земно" няма (особено) значение.

Един от щастливците от Международната космическа станция (International Space Station), намираща се в ниската околоземна орбита и дори забележима с невъоръжено око, от известно време "документира" своите визуални преживявания.

И ги споделя с целия свят чрез Twitter! (Ето, социалните мрежи могат да бъдат и образователно-полезни.)

Кадрите в галерията достигнаха до нас и вас, благодарение на  Дъглас Х. Уилок (Douglas H. Wheelock).

До следващия път, когато... Всъщност, нека бъде изненада.