... Загледа се в огромния полилей от декоративно стъкло, който висеше високо, изпълващ мрака на пространството под купола подобно на обърнато кристално дърво.
От стъклените клони висяха безброй капки, които изглеждаха толкова невъзможно деликатни, че човек се чудеше как успяват да поддържат диамантените си плодове.
Нора се опита да проследи с поглед всяко от раменете на стъклото, за да огледа извивките му, но при всеки опит се изгубваше в плетеницата.