На 28 април 2001 г. американецът Денис Тито стъпи на борда на космическия кораб, усмихна се, плесна с ръце и полетя в космоса в състава на екипажа на "Союз ТМ 32".
Така започна ерата на космическия туризъм.През изминалите от първия полет на космически турист 10 години към звездите полетяха 7 души, платили от 20 до 40 милиона долара.През последните години вниманието се насочи към бъдещето на космическия туризъм. Заговори се са популяризирането му, за намаляване на цената на полетите, за създаване на космодруми, за тестове на космически кораби за туристи и за разработване на програма за космически полети "икономична класа".Пионер и движеща сила в космическия туризъм е компанията "Спейс адвенчърс", основана през 1998 г. Именно благодарение на нейните усилия на Международната космическа станция (МКС) бяха изпратени първите космически туристи. Компанията работи в САЩ, но има офиси и в Москва, тъй като сътрудничи с Роскосмос.Първият космически турист Денис Тито е бизнесмен и милионер.От него започва ерата на космическия туризъм. В Казахстан дори пуснаха пощенска марка с лика му. Полетът му струваше 20 млн. долара. Той прекара на орбита 7 дни и направи 128 обиколки около Земята.След това с всеки следващ космически турист цената на подобно удоволствие растеше, за да достигне 40 млн. долара, които заплати Ги Лалиберт, седмият космически турист.Очаква се през 2013 г. цената да достигне 56 млн. долара. Увеличава се и списъкът на допълнителните услуги, които се предлагат на бъдещите космически туристи. Сред тях е излизане в открития космос, което ще им струва 15 млн. долара.Въпреки големите суми обаче, броят на желаещите да полетят до МКС непрекъснато нараства. А за да попадне човек на станцията, не е достатъчно само да изсипе торба с пари. Трябва и да чака реда си - 2-3 години, да издържи подбора, след това да изкара двуседмична подготовка в Звездното градче и да има добри резултати от медицинските изследвания. А за излизане в открития космос е необходима допълнителна едномесечна тренировка. Финалният щрих е подписването на документ, с който космическият турист уверява, че съзнава рисковете на предстоящия полет и поема отговорността.През 2006 г. японският бизнесмен Дайсуке Еномото не бе допуснат до полет зарад здравословни проблеми. Вместо него тогава полетя първата и засега единствената жена космически турист - 40-годишната американка от ирански произход Ануше Ансари.Космически турист не може да стане също човек, който е свързан с престъпния свят, склонен е да се напива, пристрастен е към наркотици или дейността му може да се отрази неблагоприятно на репутацията на МКС.През 2009 г. заради увеличаването на броя на астронавтите на МКС временно бяха прекратени полетите на космически туристи.Но тази година от Роскосмос обещават да възобновят пътуванията, тъй като броят на произвежданите космически кораби "Союз" ще нарасне от 4 на 5 на година. А освен това не е време за отказване, когато човечеството е на прага на разгръщането на пълноценен космически бизнес."Скоро космосът ще се превърне от обект на научни изследвания, в едно от направленията на туризма" - уверен е сър Ричард Брансън, основател на компанията "Върджин". Локомотиви на космически туризъм ще са суборбиталните полети, ориентирани към средната класа. Образно казано полетите до МКС са в категорията на луксозната почивка, а суборбиталните полети са нещо като екскурзии.Суборбиталните полети ще бъдат осъществявани по елиптична траектория, максималната отдалеченост от Земята ще е 100 км, а продължителността - 2 часа. Това ще позволи на туристите да видят космическото пространство, Луната и Слънцето като пълноценни космически обекти, да видят отвисоко Земята, да почувстват какво изпитва човек в условията на безтегловност.Сред предимствата е ниската цена и липсата на големи натоварвания на организма. Корабите ще излитат и кацат като обикновените самолети, което дава свобода при избора на място за кацане. На този етап най-известната компания, която работи областта на космическия туризъм, е "Върджин галактик" на сър Ричард Брансън. Подготовката и тестовете за кораба на компанията