„Възхищавам се на гръцкия ум. Той черпи знания от слънцето. Нашето съвременно изкуство е хаотично и мъгляво, то е вдъхновено от луната. Възхищавам се от гръцкото изкуство, защото е практично, то е вдъхновено от слънцето."
Оскар Уайлд
Колко много мъдрост съдържат тези думи на великия мислител и философ ще разберете единствено след като стъпите на ситния, мраморен пясък по плажовете на държавата, дала на света едни от най-важните и фундаментални мъдрости.
Озовеш ли се на някои от божествените брегове на Гърция просто ти става ясно какво точно е необходимото условие за развитието на една напреднала цивилизация: нищо повече от климата.
Защото климатичните условия е това, което може да те принизи редом до озверелите полярни вълци, които живеят само за да оцелеят, и е това, което може да те възкачи до боговете в Рая, където получаваш всичко необходимо за физическото си оцеляване и то по много, следователно и и свободата да развиеш своя ум.
Е, гръцкият климат определено предлага второто. Толкова красив, благоприятен и изобилен (в най-широк смисъл на думата) климат, просто няма как да не те ориентира към божественото. Просто, не е възможно.
Както знаете, Гърция е островна държава, като всяко едно кътче от красивата й земя е по свое му уникално и различно. Днес обаче ще ви разкажа за една дестинация, която е сравнително популярна и толкова близо до нас, че някак си остава недооценена.
Ситония (на гръцки: Σιθωνία) е средният от трите полуострова на Халкидическия полуостров.
На запад от него е полуостров Касандра, а на изток е Света гора (където са и прочутите атонски манастири, които населяват само монаси и не се допускат жени).
Заливите, които обкръжават полуострова са Сингитския залив на запад и Торонийския залив от изток. В централната част на полуострова се намира планината Итамос или Драгунтелис.
Измежду многото места, които може да посетите там са древния град, замъка и църквата на Агиос Атанасиос в Торони, вятърните мелници в Сикия и църквата от XVI век в Никити.
Порто Куфо е най-безопасното природно пристанище в Гърция, което е чудесно място за риболов. На юг от края на пристанището се намира Карталия – той е най-южната част от Ситония и разполага с доста изолиран плаж с камъни.
По средата на Ситония близо до село Неос Марамарас се намира известния курорт Порто Карас.
Ландшафтът е покрит с гори, пасища и планини.
Това на теория.
На практика бих описала Ситония като едно средиземноморско късче от Рая, толкова китно и непретенциозно, че просто няма как да стане част от онези „комерсиални" курорти, претъпкани с тълпи, хотели, скара и надуваеми дюшеци, от които може да ти стане лошо.
Гърците обясняват, че Ситония е полуостровът на „хубавите хора" - млади и стари любители на къмпингите, караваните и природосъобразната почивка, които обичат и оценяват природата и бягат от досадната курортна шумотевица.
Полуостровът (както и Касандра) е осеян с малки селца, които обаче са по-скоро обикновени населени места, отколкото туристически комплекси (като разбира се, не липсват малките хотелчета и хубавите гръцки ресторанти).
Духът на Ситония обаче определено се асоциира със стотиците знайни и незнайни къмпинги и плажове, превърнали се в любимо място за бягство на учудващо много хора: като се започне от цели семейства, мине се през най-различни пътешественици от цяла Европа, които са забиват колчета и не мърдат с месеци, и се приключи от най-различни младежки компании (включително български), превърнали къмпингарстовото в начин на живот.
Всички те са привлечени главно от едно нещо: умопомрачаващо красивата природа.
Плажовете на Ситония са една безкрайна райска ивица, събираща в едно красивите, кристално чисти води, с цвят на аквамарин, огромни скалисти каньони, които вековете и природните стихии са изваяли по един уникален начин, широките бели девствени плажове и уникалната средиземноморска растителност, която расте направо от самите скали!
Делфините, коралите и октоподите (последните са един от най-големите местни деликатеси) са нещо обичайно, а за любознателните геолози и прородолюбителите, Ситония си е като цял Дисниленд за децата.
И още: освен всичко, Ситония е най-вече романтика. Гледате обвития в цветни облаци Атон, седнали на някое скално възвишение, под което се плискат вълните, облени в лъчите на залязващото слънце, и се убеждавате, че точно тук се е родила Афродита.
А вечер – звезди, като изумруди, които рисуват сюжети от древногръцките легенди, станали основа на съвременната астрономия. От време на време падат, за да изпълнят най-съкровените ви желания, но никога не намаляват.
Най-хубавото е, че ако пожелаете да се докоснете до всичко това и да го преживеете със собствените си сетива, то няма да ви коства повече от 6 часа път с кола, 7-8 евро на вечер и малко време пред барбекюто или огъня, за да приготвите ядене. Но помнете, Ситония приютява само "хубавите хора", така че дръжте се прилично, смирено и не оставяйте след себе си дори един фас!
Възхищавам се от гръцкото изкуство, защото е практично, вдъхновено е от слънцето. То е красиво, вдъхновено е от Ситония.
Запознайте се с нея горе в галерията и се озовете направо на плажа тук.