"Природата рисува за нас, ден след ден, картини на безкрайна красота." Джон Ръскин
Националният парк Цзючжайгоу, намиращ се в Югозападен Китай, е доказателство, едно от многобройните доказателства, разпръснати по света, за величието на природата.
Най-великият художник, на който трябва да благодарим за собственото си съществуване. Защото без нея, напълно буквално, няма как да оцелеем.
Всъщност ако попаднете в този парк, едва ли ще бъдете погълнати от такива отрицателни мисли, или каквито и да било мисли.
Когато си заобиколен от подобни пейзажи, единственото, което трябва да "направиш", е да отвориш сетивата си и да погълнеш енергията.
Можем само да си представим каква енергия витае в тази уникална долина, изпъстрена от великолепни каскадни водопади и езера. В превод сложното за произнасяне име означава "Долината на деветте села", на разпръснатите в околността девет тибетски селища.
Начинът на живот на местните едва ли се е променил много за последните 3 000 години. Още повече, техният брой не е никак голям - около 110 семейства, и всъщност май е по-добре броят им да не нараства...
А и реално погледнато, малко (модерни) хора биха се справили с природата и суровите, дълги зими, които заемат около 6 месеца от годината.
В парка могат да бъдат открити редки животински видове, сред които и много симпатичните панди.
Растителността също има своите ендемични представители, заради които през 1992 г. Цзючжайгоу става част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Сваляме си плетените шапки, за да се поклоним на галерията.
Още:
Новозеландски приказки: Властелинът на езерата