Един свят далечен, Нантъкет наречен

Името на острова на езика на индианците уампаноаг означава „далечна земя“ и Нантъкет (Nantucket) изглежда точнo като такава. Само на петдесет, но всъщност сякаш на хиляди, километра от крайбрежието на Масачузетс, островът с площ около 75 кв. км. плава в свое собствено изолирано времепространство.

Помните ли Провинстаун? Тук атмосферата е дори по-спокойна, замечтана, нереална.

Пристигането в този извънредно чист анклав с къщи от ХVІІІ и ХІХ в. с ферибота от близкия Кейп Код носи усещането за приключение. Приблизително 12 000 души живеят на острова целогодишно, но броят им лесно набъбва до 55 000 през лятото.

Гордата местна общност се опъва на всякакви модни тенденции, за да поддържа прославеното своеобразие на острова: една солена чудатост, присъща на янките, смесена с изискаността на старата гвардия на Нова Англия, дискретните следи от стари богаташки фамилии и ревностно, дълбоко вкоренено тачене на островната история и целокупност.

Тук няма да откриете нищо "масово", няма ги големите търговски вериги, шумът.

Върху островните плажове и пусти бърда се разпростира един от най-хубавите защитени исторически райони в Америка, с някои от най-строгите наредби относно строителството. Над 800 къщи и резиденции на морски капитани квакери са построени между 1740 г. и 1840 г., когато Нантъкет е световната китоловна столица – неслучайно Мелвиловият капитан Ахаб и помощник-капитанът Старбък тръгват от Нантъкет.

Сред най-бляскавите сгради (въпреки че тази дума не е особено подходяща за този кът от света) е най-добрият хотел на острова „Уауинет“, наслаждаващ се на романтично уединение в края на пътя върху едно ветровито парче земя на 12 км от очарователния Нантъкет Таун.

Класическото, покрито с кедрови дървени плочки убежище датира от 1860 г., несиметрична обител върху 40-километров участък от бреговата линия, защитен като дивечов резерват. Неговата непринудена, но донякъде луксозна обстановка се пренася и в превъзходния и винаги популярен ресторант „Топърс“, където специалитети като яхния с пушени морски дарове и обгорени миди от залива Нантъкет прославят изобилието на острова.

Подобно на Кейп Код, през лятото островът бива посещаван от различни студенти-бригадири, така че разнасянето на българска реч из въздуха е напълно вероятно.

Усетете малка част от магията на Нантъкет ето тук.