Манастирът под езерото

Снимка: Wikimedia

1 / 8

Ако един ден предприемете пътешествие по дългите брегове на река Волга, отваряйте очите си особено широко, когато стигнете град Калязин в Тверската област. Там, в средата на изкуствен водоем има нещо необичайно и малко озадачаващо: странен речен фар? Особен монумент, изграден върху остров в центъра на езерото? Някаква типично руска традиция?

Не, нищо подобно. През 40-те години на миналия век, социалистическото правителство на СССР имало големи планове да направи буйната река Волга плавателна през цялата година. За целта изграждат каскада от язовири и резервоари по горното ѝ течение, което дава на региона така необходимата транспортна артерия. Освен това обаче огромни площи потъват под водите и, а с тях и години на история и живот.

Именно за това време напомня камбанарията, извисяваща се в центъра на резервоара Углич – последен спомен от Макариевския манастир, останал завинаги на дъното му.

„Удавянето" на основания през 14 в. манастир, заедно с прилежащите към него периферни сгради, включително и величествена кантина с уникална архитектура, днес звучи малко варварско, но не бива да се забравя, че това са години на екзистенциални промени в опустошения от войни съюз и това е направено с цел подобряване на инфраструктурата на страната. В такива моменти, в името на бъдещето, миналото може да бъде погребано.

Иронично, може би, самотната камбанария съществува в близост до изградения в град Калязин голям радиотелескоп, съчетавайки минало и настояще в едно.

„Островът", от който изглежда се извисява тя, също не е естествено образуван: пръст е била насипана във и около първия етаж на кулата, точно над покрива на катедралата на манастира, оставена неразрушена, за да служи като навигационна точка в езерото.

На острова има изграден малък дървен кей за лодки, който рядко посреща посетители, но понякога плувци преодоляват водите на Углич и огромната гора от водорасли около кулата и зърват древното място.

Студът обаче дава нов живот на изоставената камбанария – ниските температури на руската зима покриват резервоара с дебел слой от лед и последният монумент на стария манастир става достъпен и пеш... стига да има кой да се завърти в тези земи при -45 градуса по целзий.

Разгледайте снимки на това странно историческо-социално явление в нашата галерия.