Кервансараи – заслони в пустинята

Всички знаем за „Пътя на коприната" - древният търговски път, свързващ чрез няколкото си разклонения по суша и море Китай със Средиземноморието. По продължението на този изключително важен междуконтинентален маршрут са пръснати кервансараите - убежища за изтощените пътниците: хиляди из Азия, северна Африка и югоизточните части на Европа. Много от тях още стоят, но повечето, като този в пустинята Лут в Иран, са изоставени и бавно се рушат.

Това са най-често правоъгълни каменни постройки, с високи стени, а единственият им вход е бил достатъчно голям, за да преминават големите животни на керваните като камилите например, и то тежко натоварени. Главната им цел е била да предпазят уморените животни и ценния им товар от опасностите на пустинята и откритите пространства. Някои от кервансараите са били просто изключителни.

Обикновено те имат квадратен вътрешен двор с места, където пристигналите могат да оставят конете, слугите и стоката си. В кервансараите има фураж за животните и магазинчета, където пътниците и търговците могат да си закупят провизии за пътуването, както и да предлагат стоката си.

 Понякога в кервансараите имало и бани и въпреки, че като цяло са изглеждали сравнително мизерно и малко неприветливо, те сигурно са били чакана гледка за изтощените пътешественици, зажаднели за прясна храна и вода.

Кервансараите могат се считат за един вид прототип на днешните молове. Те са били пълни с местни търговци, при които пътуващите са могли да изтъргуват част от стоката си, а в помощ на пазарлъците, са се наемали преводачи. Те са били толкова "туристически" ориентирани, че в много от тях е имало дори библиотеки, за да си отпочиват гостите с книга в ръка.

Заради по-модерните методи за транспорт обаче, много от кервансараите, които не са реставрирани и не са се превърнали в хотели, бавно, но сигурно, се присъединяват към пустинните пясъци.

Разгледайте тези величествени късове история, с възстановен и западащ блясък, в нашата галерия.