Достатъчни са, за да кажеш „не” на задръстванията (прекалено често ги споменаваме, но пък и те зачестяват), паветата и принадлежащите им дупки.
Югозападната част (за която чак легенди се носят) и по-точно Благоевград, е идеална за лекуване на стрес и фобии, особено на клаустрофобията.
Ако ти е омръзнало да се бориш за територия, да бъдеш притискан от всички страни в градския транспорт, или пък да си правиш път с лакти през пренаселените софийски улици (които, на всичкото отгоре, през зимата са потънали в киша и кал и какво ли още не), Благоевград е твоето място.
Няма нужда от градски транспорт, нали си имаш крака. Малко движение след седмицата, прекарана зад бюро, никак не е вредно.
Веднъж озовал се в Благоевград, няма как да не се разходиш до парк Бачиново (и нали се разбрахме, че ходенето е полезно- никакви таксита!), намиращ се на около 2 километра от града.
Дори и през зимата, алеята към парка, която се намира в съседство с река Бистрица, е повече от перфектна за джогинг, каране на колело, кънки или нещо друго (но само при липса на сняг- от съображения за сигурност!).
Ако не те домързи да изминеш ходейки, тичайки или карайки нещо, тези 2 километра, стигаш и самия парк. Не спираш в заведенията, повтаряме - не спираш. Целта е да си починеш, а не да се напълниш с нови дози цигарен дим.
Въздухът е чист и свеж, ухае на трева, а през пролетта- и на всякакви разцъфнали дървета и храсти.
Истински предпланински рай (нагоре е Рила планина и ски-курорта Бодрост), с алеи все пак, не сме планински козички, а в средата- изкуствено езеро, в което през по-топлите месеци плуват лебеди-водни колела.
Ако Бачиново не ти е било достатъчно, Благоевград може да се похвали и с Розариум и Ловен дом, намиращи се над стария квартал Вароша. Ако търсиш уединение- Вароша е повече от добра идея.
Тишина, стари каменни къщи, ателиета на художници...Поне за един уикенд.