Дяволска красота

Няма страшно, не сме се запалили по някоя дарк-идея, в която има жертвоприношения, черни свещи и разни други ужасии.

Дяволски красива беше почивката на една част от Тялото в началото на май. Добре че има снимки, да не си мислим, че сме сънували почиването между два работни дни.

В тези пет, за някои и малко повече, почивни дни крачетата ни се разходиха до Триградското ждрело (това е в Родопите, спомняте си, нали) и не само се разходиха, ами се и покатериха по стълбите на най-впечатляващата пещера – Дяволското гърло.

Името на пещерата, от което леко настръхват косъмчетата по ръцете, произлиза от една скала на нейния вход, която напомня формата на дяволска глава. И то толкова много, че се запитахме природен феномен ли е. Не сложихме нейна снимка, за да ви погъделичкаме любопитството. Заслужава си да се види!

Освен това, каквото е отнесено от течението на дяволската река, не е видяло повече бял свят. Брр, страхотия.

Но не бива да се стряскате. Пещерата е обезопасена и е любима туристическа дестинация. Съветваме ви само да се екипирате с топли дрехи и удобни обувки, по възможност с грайфери, тъй като в пещерата е доста влажно и хлъзгаво.

302 стъпала изкатерихме, да сме по-конкретни, и пред нас се разкри удивителната гледка на най-високия подземен водопад на Балканите.

Неслучайно легенди се носят за това дяволски красиво място. Една от тях разказва как точно там Орфей се спуснал в подземното царство, за да спаси любимата си. Трогателно, нали.

Никак не е трудно да се усети романтиката между скалите. Сигурно е заради свежия въздух, аромата на зелена трева и шума на водопада.

Него няма как да ви го покажем, но за сметка на това можете да се покатерите до галерията горе, за която не ви трябва специална екипировка.

Дяволска красота ви чака там, действа ободряващо дори да си останете този уикенд вкъщи.