Има и друг вариант.
Гарите са чисти, пълни с костенурки и пейки, от които не ти се става.
Нито първото, нито второто се отнася за абсолютно всички гари.
Особено с второто може да се похвали само Мадрид, на само една от гарите си – Аточа (Atocha), която, за съжаление, стана известна с онзи атентат от преди няколко години.
Архитектурно-историческите факти за това, че това е първата гара в Мадрид, открита през 1851 г и после реновирана няколко пъти, можете да ги прочетете навсякъде.
Ние ще си оставим повече място за въздишки по огромните палми и езерцето, които се намират под основния купол на гарата.
Да, вътре, под стъкления покрив, има истинска джунгла. Листата на някои от палмите са по-големи от човек и подозираме, че някой някъде ги е използвал за лодки.
Има езеро със стотици костенурки и неизменната испанска „тераса“, т.е кафене наблизо.
Точно толкова уютна, колкото да си изпуснеш влака, макар че е за Толедо.
Сега опасност за изпускане на влакове няма, така че спокойно можете да разгледате Аточа – горе през кафявото бутонче.