Личното пространство

В началото на една връзка, когато всеки си живее отделно и виждаме всичко в ярко розово, а малките недостатъци у другия не ни правят абсолютно никакво впечатление, най-големият ни проблем е какво да облечем на среща.

После нещата започват да стават сериозни и минават последователно или не чак толкова през фази на скарване, сдобряване, компромиси, съжителство и първите изгорени яйца на очи, прокрадващото се съмнение, неоснователното съмнение, задълбочаващата се любов, осъзнаването, че той е човекът и т.н.,

И така, половинката ни наистина се превръща в човека, без когото не се чувстваме „завършени“, но даже и тогава неизменно има и моменти, в които искаме отново да сме за малко сами.

Това не е диагноза „страх от обвързване“, а по-скоро стрес от промяната между две състояния – на необвързаност и тотална свобода, където център на цялата ни вселена сме самите ние и другата противоположност на „аз и той“.

Той понякога обаче може да ви лази по нервите или просто вие самите да нямате нерви да бъдете около когото и да е в тежък за вас момент.

Наистина често правим от мухата на слон и се палим за щяло и нещяло, но именно тогава е по-добре да сме сами.

Всеки може да изпадне в такова настроение и тогава си искаме собственото пространство – да си четем книга или списание на спокойствие или да подредим дрехите си например и изобщо да не трябва да правим нищо или да не бъдем занимавани с нищо странично.

Ако живеете в голям апартамент проблемът е решен, отивате в съседната стая, но ако пространството все пак е по-малко, то тогава и възможностите намаляват.

Добър съвет в случая е да запазите самообладание.

Отидете на маникюр и не поглеждайте, колко късно е станало или пък се разходете с приятелка и си приказвайте по женски, един дълъг телефонен разговор също върши работа – ей така просто да си излеете, каквото ви е на душата.