Всичко, от което се нуждаем

15 септември 2011 13 42

Защо толкова често ни се налага да стигаме до реторичните въпроси?

Кадър от "Микрокосмос"

Всичко, от което се нуждаем, е да отворим своите очи. Да погледнем света с широко отворено съзнание, което да поеме и асимилира неговата скрита болка и красота.

Скрита, или просто системно пренебрегвана от преобладаваща част от населението на планетата?

Въпросът е реторичен, а клишето е очевидно. Защо толкова често ни се налага да се допитваме до реторичните въпроси и да им отговаряме с клишета?

Не е ли защото знаем отлично техните отговори, но е необходимо някой постоянно да ни ги припомня. Не въпросите, а отговорите. Какво друго е реторичният въпрос, ако не зашифрован отговор...

Повече въпроси няма да задавам, нито ще ви давам (свои лични) отговори. Само ще ви припомня думите на френския фотограф Кристоф Жакро: "Тази вселена (на лошото време) убягва на повечето от нас, тъй като сме прекалено заети да се крием от нея."

След което, ако желаете, може да гледате откъс от френския документален филм "Микрокосмос" от 1996 година (оригинално заглавие 'Microcosmos: Le peuple de l'herbe'), и да се вслушате в песента на Том Йорк...