Защо всъщност жените трябва да отлагат майчинството, докато мечтата им да станат родители стане трудна за осъществяване? Да не кажем, невъзможна?
Майчинството вече има съвсем различни измерения и доста по-голям брой опции, които някога са се считали за странни и дори неприемливи.
Днес 41% от бебетата по света са родени от самотни майки (макар че изобщо не обичаме този израз, ще го използваме за леснота), като процентът през 1960-та е бил само 5.
Раждането на дете е една добра и разумна алтернатива за необвързаните дами, чиито биологични часовници тиктакат, или които се притесняват, че скоро ще са прекалено стари, за да имат деца или да осиновят.
Американската психоложка Джейн Мейтс, авторка на книгата „Самотни майки по избор" казва, че 75% от необвързаните майки, включени в нейното проучване, заченали с помощта на донор, а 25% осиновили дете.
Новите технологии и усъвършенстваните процедури по зачеване разшириха значително възможностите на жените и те вече са способни да се възползват от различните варианти.
Въпреки всички добри предпоставки и осъвременените семейни ценности обаче, самотните майки не винаги биват разбирани и добре приемани от обществото.
Например, проведено е запитване, в което 69% от хората споделят, че това да имат и отглеждат дете без партньор е „нещо лошо за обществото" или смятат, че отглежданото от един родител дете, няма да израсне толкова пълноценно, както това, което расте с двама.
Но, тесногръдието на обществото не е единственият проблем: ако жената, която желае да стане майка, без финансова и морална подкрепа, живее в някоя сравнително уредена държава, в която институциите подкрепят и подпомагат такива семейства, то изборът й щеше да е доста по-лесен.
У нас, за жалост, реалностите са малко по-различни, като стандартът на живот и заплатите са сравнително ниски, а отпусканите финансови помощи от държавата са меко казано мизерни.
Разглеждайки ситуацията от тази гледна точка, жената трябва много добре да прецени своите финансови и физически възможности: като се започне от месечния си доход и се приключи с евентуалната помощ, която тя би могла да получава от семейството и близките си.
Понякога не идва планирано...
Често, жените се озовават в ситуацията на необвързани майки, без да са го планирани, но са направили своя избор съзнателно. При тази ситуация, казусите не се различават особено от тези, в които жената е забременяла умишлено, но тук вече се появяват въпроси от рода на: какви са отношенията й с бащата; би ли признал той детето или не; ще може ли тя да разчита на неговата подкрепа, въпреки, че не са двойка и т.н.
Самотното родителство е въпрос на индивидуален избор.
Всяка жена, която е готова или иска да стане майка, без да е обвързана би трябвало сама да си зададе и отговори на някои въпроси, като например: Нуждае ли се жената генерално от мъж, който да й помага в отглеждането на детето й?Като една независима жена, би ли искала някой да влияе върху решенията й, свързани с детето? Според нея, честно ли е да доведе дете на този свят, без един родител? Към кого би се обърнала за помощ? Би ли могла да се справи без подкрепа? И истински ли желае това да се случи?
Грешни отговори няма.