4-те златни закона на добрия приятел

Колко често ви се случва да обвинявате приятелите си за своите собствени проблеми?

Добре, няма да започваме толкова негативно... Колко често ви се случва да проектирате своето недоволство от нещо, независимо дали в любовен или професионален аспект, върху своите приятели? Доста често, нали? Много пъти повтаряме сами на себе си и едни на други, че приятелите са семействата, които сами си избираме, но също толкова пъти забравяме тези доказано мъдри слова. Защо ли? Много просто!

Защото ставаме прекалено концентрирани върху своя собствен живот и проблемите към него. Та често едва изчакваме другата страна да "свърши" или просто се правим, че я слушаме. После пък се обиждаме, когато нас самите не ни чуват.

Има няколко наистина прости неща, които трябва да следваме. Но изглежда първо трябва да си ги припомним... Със забележката, че всяко приятелство е индивидуално, въпреки основните стълбове, на които се държи.

Приятелството има нужда от време

Не само за да се изгради, а и за да се задържи. Както всяка друга връзка, всъщност. Я си признайте, колко често ви се е случвало да отложите среща с приятел по не особено обективни причини? Разбира се, че всеки има нужда от време за себе си и собствените си нужди. Но когато не виждате приятелите си въобще, защо въобще ги наричате "приятели"? Тук трябва да се уточни, че приятелството не би следвало да е задължение, а да ви идва отвътре. Да, точно така - че кой ви е накарал да се сприятелите с даден човек, ако не собствената ви интуиция и необходимост от сродна душа? Може би сродната ви душа има реална нужда от вас точно в този момент?

Давайте подкрепа, без да очаквате нещо в замяна

Всички го правим. Твърдим, че правим неща за хората, които обичаме, просто защото ги обичаме и без да очакваме нещо в замяна. Дали наистина е така? В случая става въпрос за онези ситуации, в които сте се озовавали буквално сами (въпреки че имате поне 5 много близки дружки) и сте си казвали: "Аз направих това и онова за него/нея. Къде е той/тя сега?!" Преди да очаквате каквото и да било от второто си семейство, замислете се върху вашето собствено отношение към него. За даденост ли го имате, или за истински късмет? Истинските приятелства трябва да се третират като такива, за да бъдат.

Забавлявайте се заедно

Да, с приближаването към 30-те нещата със забавите постепенно стават синоним на "мираж в пустиня". Начини на забавление обаче - колкото щете. Понякога е много по-забавно дори да изгледаш някой филм или поредния епизод на "Weeds" с приятел, отколкото сам. Тук трябва да си припомните/припомним още нещо: всички имаме проблеми и всички ни боли глава. Но понякога две глави болят по-малко от една.

Уважавайте се

Е, последното, както винаги, е и най-трудно. Това с уважението всички го говорим - колко много се уважаваме (особено на по няколко водки, тогава сякаш наистина проглеждаме!) и колко не можем едни без други. На практика не е точно така. Сещам се за поне двама мои приятели, които в студентските ми години са ми били "ама много, много близки", а сега се чуваме веднъж в месеца и системно си забравяме рождените дни. Те са хора, които не искам да изгубя от кръгозора си, но някак си ги губя всеки ден по малко. Много ясно, че всекидневните разговори често не са ни нито по джоба, нито по заетостта, но част от уважението е именно да не забравяш. Не само рождения ден, а колко важен е този човек по принцип.

И вие ли посегнахте към мобилните си устройства?