Кой си ти?

Кой по дяволите си ти? Истински ли си? Това е съобщението, което за пореден път получих от социалната мрежа, за която си бях забравила паролата. И ето, че се замислих: знаем ли наистина кои сме?

Следващия път, когато се погледнеш в огледалото, постой повече и виж човека, който те гледа отсреща. Това ти ли си ? Така се представяш пред света, но дали вътрешното ти АЗ съответства, на това, което издава външното ти АЗ?

Преди много време имало един човек, който обичал да се майтапи с хората. Той си слагал различни маски, които изразявали смях, плач и различни гримаси. Някои хора се смеели, други се плашели. Но него го интересувал само адреналинът, който му докарвали тези промени на собствения му образ.

Колкото повече растяло желанието му за вълнуващи преживявания, толкова по-често слагал маската. Първоначално било 3-4 пъти седмично, но постепенно се пристрастил и не я свалял, дори спял с нея.

Това се повтаряло дни наред, минали години, докато една сутрин се събудил и се чувствал странно. Сякаш не бил себе си, нещо му липсвало. На другия ден съдбата се намесила и той се влюбил от пръв поглед в прекрасна жена. След усилия най-накрая успял да я приближи, а тя извикала високо и избягала, изплашена от шокиращата маска, която носел.

„Спри, недей да плачеш , това съм аз!", извикал мъжът като се опитал да свали маската. Но не могъл, защото това бил самият той. Маската се залепила и се превърнала в едно с лицето му.

Изплашен мъжът тръгнал да разказва на всички какво му се е случило, но никой не искал да го му обърне внимание, защото и те като него се престрували. Всички те се престрували, че са такива, каквито не са.

Кой си ти? Носиш ли маска?

Понякога слагаме маски, за да се скрием. Страх ни е, че ако хората познаят истинското ни АЗ, няма да ни харесат. И едновременно в нас кипи тази капка адреналин да се правим на някого, който не сме. Това си е едно предизвикателство, както и да го погледнеш. А колко време ни отнема да се предизвикаме да бъдем себе си?

Кой си ти? Когато ти зададат този въпрос излизат определения от рода на „майка", „дъщеря", "учителка", „любовница"... Не можем да даде едно определение на това кои, по дяволите, сме ние! Защото не знаем. Собствената ни същност се е претопила от всичките роли в живота, които изпълняваме.

Поставяш ли нуждите на другите пред твоите? Уверен ли си в себе си? Мразиш ли работата си? Правил ли си въобще някога нещо, което да ти доставя истинско удоволствие?

Може би си слагал маската, за да се защитиш от нещо, но тя вече си е свършила работата и може да я свалиш!

Ето ти и 10 предложения как да се отървеш от маската:

1. Стига преструвки. Ако не си щастлив/а, покажи си го.

2. Ако връзката ти те тормози, просто го/я зарежи и си тръгни.

3. Ако си мразиш работата, просто започни да си търсиш нова или доразвий други свои умения, които да ти предоставят по голям шанс на пазара на труда.

4. Не се затрупвай с работа, която не е по силите ти. Дай и на другите шанс да видят що е то да работиш здраво.

5. Много важен съвет – научи се да казваш НЕ!

6. Престани да бъдеш доброто момче/доброто момиче.

7. Престани да спасяваш другите, спаси себе си.

8.Поеми риска да покажеш на останалите кой си в действителност.

9. Йогата и медитацията ще ти помогнат да стигнеш до дълбините на душата си.

10. Ако се провалиш по всички точки, отиди на психотерапевт!